АФП отбелязва, че това е важен за страната момент, посрещнат както с радост, така и със страхове близо 20 години след като България се присъедини към Европейския съюз.
В полунощ България се отказа от лева, който се използва от края на 19-ти век, а български евромонети бяха проектирани върху сградата на централната банка. Успешните правителства в страната с население от 6,4 милиона души се застъпват за присъединяване към еврото, надявайки се, че това ще стимулира икономиката на най-бедния член на Европейския съюз, ще засили връзките със Запада и ще защити страната от руското влияние.
Българите обаче отдавна са разделени относно преминаването към еврото, като мнозина се притесняват, че въвеждането му може да доведе до по-високи цени и да допринесе за политическата нестабилност, която разтърсва страната. В реч, излъчена малко преди полунощ, президентът Румен Радев приветства приемането на еврото като „последна стъпка“. в интеграцията на България в ЕС. Той обаче изрази съжаление, че българите не са били консултирани чрез референдум относно приемането му. „Този отказ беше един от драматичните симптоми на дълбокото разделение между политическата класа и народа, потвърдено от масови демонстрации в цялата страна“.
Протестите срещу корупцията свалиха от власт консервативното правителство в средата на декември, оставяйки притеснената от инфлацията държава, пред осмите си избори за пет години. „Хората се страхуват, че цените ще се повишат, докато заплатите ще останат същите“, каза жена на около 40 години, поискала анонимност. На един от най-големите пазари в града сергии показваха цени на всичко – от хранителни стоки до стоки от първа необходимост за Нова година, като бенгалски светлини, както в левове, така и в евро. „Цяла Европа се справи с еврото, ние също ще се справим“, казва пенсионер пред АФП.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в сряда, че преминаването на България към еврозоната бележи важен етап, който ще донесе практически ползи на българите. „Това ще улесни пътуването и живота в чужбина, ще повиши прозрачността и конкурентоспособността на пазарите и ще улесни търговията“, каза тя. Управителят на централната банка Димитър Радев заяви, че еврото символизира много повече от „просто валута – то е знак за принадлежност“.
Но според проучване на Евробарометър, 49% от българите са против преминаването. Напускащият премиер Росен Желязков се опита да успокои обществеността и каза, че „разчита на толерантността и разбирането на гражданите и бизнеса“. Той добави, че инфлацията в страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г., не е свързана с приемането на еврото.
Но опасенията на българите относно инфлацията не са напразни. Цените на храните се повишиха с 5% на годишна база през ноември, което е над два пъти повече от средното за еврозоната, според Националния статистически институт. „За съжаление, цените вече не съответстват на тези в левове“, каза пред AФП 33-годишен собственик на сладкарница. Той подчерта, че цените вече са започнали да се покачват рязко. Кампания за протест срещу еврото по-рано тази година, използваща като цяло негативното отношение към единната валута сред голяма част от населението, също разпали опасенията от повишаване на цените.
Предвид продължаващата политическа нестабилност в България, всякакви проблеми с приемането на еврото ще бъдат използвани от антиевропейските политици, предупреди Боряна Димитрова от института за социологически проучвания „Алфа Рисърч“. Някои хора, включително представители на бизнеса, се оплакват, че е трудно да се сдобият с евро, като собствениците на магазини казват, че не са получили поръчаните от тях стартови пакети с евро. Банките заявиха, че може да има известни смущения в банкоматите в часовете около преминаването към евро. По-рано тази седмица хора се редяха на опашки пред Българската народна банка и няколко обменни бюра в София, за да получат евро.
Еврото беше въведено за първи път в 12 държави на 1 януари 2002 г. Хърватия беше последната, която се присъедини, през 2023 г. Присъединяването на България ще увеличи на над 350 милиона броя на европейците, използващи еврото.
