Чувате ли риданията на "копейките"? Плачат за гордия български лев, който ни гарантирал независимостта и свободата. Да, българският лев е бил с нас в добри и лоши времена. Но времената се менят, светът се променя пред очите ни, променят се и хората. Някои не. Те предпочитат да ронят сълзи за отминали времена, копнеят за твърда ръка и някой друг да мисли и решава вместо тях. Да погледнем тогава назад...
Д-р Анастас Желязков е автор на проекта "Третото освобождение". Събрал е уникални документи и факти от нашата история, които опровергават идеологическите манипулации, изкривяващи нашето минало, превръщайки го в уродлив пропаганден продукт.
Д-р Атанас Желязков е роден през 1966 г. Завършва средното си образование в София, като преди 18-тата си годишнина свободно говори немски, френски и английски, както и руски език. Е, и български, разбира се! Това му позволява по-късно, пътувайки до множество западно- и източно-европейски страни, както и до СССР, да изгражди собствено мнение за живота и порядките в разнообразни държави. Също така, тази многоезичност му позволява да чете книги, списания и вестници в оригинал, без цензуриран превод и интерпретация на тяхното съдържание, оформяйки мнение по множество житейски теми.
Завършил е медицина в София.
В последните години, д-р Желязков започва събирането на материали за съвременната история на България, първоначално като хоби, а после и с цел осъществяването на образователния проект „Третото освобождение“. Негова цел е обединяването на малко известни факти от българската история в периода XIX-XXI век и предлагането им в достъпен вид на интересуващата се публика.
Публикуваме откъс от „Третото освобождение“, подходящ за историческия момент – приемането ни в еврозоната и смяната на българския лев с евро. Чухме и още чуваме вопли на оплаквачи от политическите среди и от най-обикновени граждани, повлияни от злостна антиевропейска кампания.
Д-р Желязков ни припомня минали епизоди, определяни някога като „възход“, „светло бъдеще“, „победа на социализма“ и пр., към които упорито ни тласкат и днес представители на партии и хора, заемащи висши постове в държавата, като президента Румен Радев, например.
Да четем… и сравняваме.
Парични реформи
"След войната, главоломно започва да расте паричната маса в обръщение, което се оказва крайно опасно за стабилността на лева – маса, която достига до 43,7 млрд. лв. през 1945 г. Печатането на българските банкноти се извършва в Москва от Госбанк, без да се упражнява никакъв надзор от БНБ. Най-голямата поръчка е за 30 млрд. номинални лева. Но дали не са отпечатани повече и колко точно, никой не може да каже. (Ангелов, 2005)
Всички тези парични процеси неминуемо предизвикват появата на инфлация. Във финансовата история на България, 1947 г. е свързана с провеждането на важна парична реформа. Тя е част от промените, довели до установяване на сталински икономически и обществено-политически модел: национализация на промишлеността, приемане на нова конституция, премахване на парламентарната опозиция, колективизация на селското стопанство и др.
Безпокойството на населението е предизвикано от общата несигурност и добре известната враждебност на комунистите към частната собственост. Хората започват да теглят спестяванията си – изтеглянето на пари добива такива размери, че на пазара започват да липсват достатъчно банкноти, което затруднява стопанската дейност и търговията. Междувременно обезценяването на лева продължава. Паричното обращение нараства от около 57 милиарда лева до 73,8 милиарда за малко повече от година: септември 1944 – ноември 1945 г. Дефицитите на стоки се задълбочават, а оттам – черната борса процъфтява.
На 6 март 1947 г. Управителният съвет на БНБ одобрява, а Министерският съвет издава специална Наредба за изтегляне от обращение и обмяна на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове. Изтеглянето на старите банкноти и замяната им с нови е предвидено да се осъществи изключително бързо – за по-малко от седмица, от 10-ти до 16-ти март, като старите банкноти престават да бъдат законно платежно средство от 12 март. Пореден удар върху все още съществуващите частни предприятия станало „правото“ им да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд „Работна заплата“ за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно. Физическите лица могат да занесат за обмяна неограничено количество стари банкноти и съкровищни бонове, но… могат да получат най-много до 2 000 лева в нови банкноти (сума, разна на около 4 долара), а останалите над 2 000 лева, остават като блокиран банков влог на всяко лице, т.е. това са пари, които не могат да се изтеглят и с тях не може да се прави нищо. Защо – става ясно няколко седмици по-късно.
На 8 април 1947 г. влиза в сила Закон за еднократен данък върху имуществата. Съгласно чл. 23 от този нормативен акт блокираните средства се облагат с прогресивен данък, който започва от 5% за влогове от 5 000 до 15 000 лева и достига до 70% за по-големите влогове. (Пенчев, 2022) В резултат от Закона, от предприятията са били иззети 2 млрд. лева! Разбирай национализация (или конфискация) на голяма част от спестяванията на българите! Без значение произхода им! Това води до рязко намаление на количеството пари в обращение – от 76 млрд. лева в началото на реформата до 21 млрд. лева в края. Тежестта на обмяната пада основно върху обикновените хора, като само от тях са събрани принудително над 49,5 млрд. лева.
Според вестник „Свободен народ“, орган на опозицията, животът в София „доби напълно американски темп“. Хората изкупуват всичко, което може да бъде купено. Най-големи опашки се оформят пред мебелните магазини, където и „най-очуканата стока се продаваше“. За да се противопостави на опита на хората под някаква форма да спасят част от спестяванията си, властта затваря всички магазини, без част от хранителните.
Страховете от подобни действия на комунистите остават трайни, защото години след 1947 г., писателят Чудомир отбелязва в дневника си, че само слуховете за предстояща парична реформа карат хората да хукнат по магазините и купуват каквото могат. (ibidem)
Само 5 години по-късно, на 10 май 1952 г. в България скоростно се провежда нова парична реформа, в рамките на 3 дни, съчетаваща деноминация и конфискация на парични средства.
Тя се осъществява с Постановление № 405 на Министерския съвет от 10 май 1952 г. (което в рамките на 10 дни претърпява две изменения), на Указ за преоценка на задълженията между частни лица във връзка с паричната реформа и на препоръките на ЦК на БКП „за провеждане на парична реформа, премахване на купоните на хранителните продукти… “. Причина за нея са инвестициите в тежката промишленост през Първата петилетка, които изправят страната на ръба на поредна инфлационна криза. За да се предотврати тя, левът е деноминиран в съотношение 100:4. Обмяната на личните пари става в съотношение 100 стари лева за 1 нов, като същевременно се променя мащабът на цените 25 към 1. Влоговете до 50 000 лева в спестовните каси се преоценяват в съотношение 100:3, от 50 000 лева до 200 000 лева – 100:2 и над 200 000 лева – 100:1. Парите на държавни и кооперативни предприятия се заменят при съотношение 100:4, а средствата на частните предприятия по сметки в банките – 200:1. По този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – пореден еднократен данък, определян от пропагандата на комунистическия режим като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“. В тази връзка се определя и златното съдържание на лева в размер на 0.130687 г. чисто злато. На теория!
На този ден се пускат в обращение нови банкноти и монети. Старите пари, които не са обменени в срок, се анулират. Заедно с това, в нарочна Инструкция е записано, че:
„17. Сметките на бившите капиталисти, намиращи се в кредитните учреждения и блокирани в периода на национализацията, се преоценяват в съотношение 200 лева стари пари за 1 лев нови пари и се зачисляват в приход на държавния бюджет. …
19. Премахват се от 12 май 1952 г. разпределителните карти за хляба и брашното, фидето и макароните, ориза, растителните и животински мазнини, месото, рибата, млякото, млечните произведения – сиренето и кашкавала, бисквитите, а също така и сапуна за пране тоалетния сапун. Същите стоки се пускат в продажба по единни държавни цени на дребно, с което напълно се отменя купонната система и се преминава към разгърната търговия с всички стоки.“
Е, след като са прибрали парите на хората, вече могат да премахнат и купоните. Защото и за малкото стоки по магазините, пари у хората няма. В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ от 12 май 1952 г., четем:
„Първият ден на обмяната на парите в столицата…
Това се казва сега лев – говори майсторът шивач Илия Бакалов, който току-що е обменил своите пари. – Най-после ликвидирахме остатъците от омразния монархофашизъм. Това е наш, голям успех в заздравяването на българския лев.“
Българският лев се „заздравява“, както „експертно“ преценява бай Иван – шивача, като курсът на новия лев се фиксира към еврото… а, грешка! Моля да ме извините – то било към съветската рубла разбира се, при съотношение 1,70 лв. за 1 рубла. Което ще благоприятства Съветска Русия при двустранната търговия. И ще доведе до натрупването на дълг! А какво ще стане с него, ще разберем малко по-късно! Но преди това…
През 1961 г., в СССР се извършва обмяна на старите пари, наричани „сталинки“ с нови – т.нар. „хрушчовки“, в съотношение 10:1. Това води до изоставане на заплатите, пенсиите от цените в магазина, покупателната способност на населението намалява (за кой ли път), а в малките населени места има дефицит на храни и стоки от първа необходимост, защото колхозите задържат продажбата на продукцията си. Курсът на рублата е изкуствено завишен, а този на долара изкуствено занижен. Недостатъчното златно покритие на рублата на практика драстично намалява покупателната й възможност спрямо чуждата валута. Вносните стоки стават лукс.
И тъй като българската икономика в ония години е изцяло зависима от съветската, подобна парична реформа през 1962 г. следва и у нас – левовете се обменят в съотношение 10:1, като във същото съотношение са преизчислени и заплатите, пенсиите и влоговете. Реформата е скрита девалвация на лева – златното му съдържание се увеличава не 10 пъти, а само 5.8 пъти. Въведените курсове са следните: една рубла се разменя за 1,30 лв., а един долар – за 1,17 лв. (съответно на златното съдържание на тези валути – съответно 0.987412 и 0.888671 грама). Ако забелязвате – рублата е по-скъпа от долара! Разбира се това е официалният, държавен курс. Свободно с валута разполага само държавата и единици работили зад „желязната завеса“. Живелите в годините на социализма, помнят обаче, че съществуваше черна борса (най-известната беше „Магурата“), където курсът на долара на „черно“ беше няколко пъти по-висок от официалния.
Но да се върнем към паричната реформа. Цените на всички стоки са преизчислени. Преизчислени са и заплатите и пенсиите, но съотношението цени – покупателни възможности не е в полза на гражданите. Покупателната способност на населението намалява, левът се обезценява и на практика реформата се оказва скрита девалвация на лева.
Антъни Линкън, по това време пълномощен министър на Великобритания в София ще напише в доклада си след влизането на новите пари в обръщение:
„Златното съдържание на стария лев определено при паричната реформа от 1952 г. беше 0.130687 грама. Тъй̆ като новият лев се равнява на 10 стари, на теория златното му съдържание би трябвало да е 1.30687 грама. Но на практика то е фиксирано на 0.759548 грама, т. е. намаление от приблизително 38%. Разменният курс на лева беше еквивалентно девалвиран. Новият курс спрямо лирата стерлинг е 3.29 лева, докато старият беше 26.75 за нетърговски плащания и 19.86 за търговски транзакции, което представлява девалвация от приблизително 23% и 65% съответно. „Туристическият“ разменен курс беше премахнат, с изключение за страните от комунистическия „блок“. (Димитров, 1994)
Златния резерв на България заминава за Москва
Борбата с инакомислещите в „народната република“ не приключва с потушаването на бунта на тютюноработниците през 1953 и продължава под една или друга форма чак до преврата през 1989 г. Но пък това не пречи държавата „да се развива икономически“, за да претвори с дела, обещанията за „светло бъдеще“! А докато „мъдрото държавно ръководство“ не спи, мислейки как да изпълни повелята на партията, част от ръководството на държавата, крои странни планове относно златото й, скрито в трезорите на БНБ. Със странни аргументи, на 28 август 1958 г., министърът на финансите Кирил Лазаров, пише до министър-председателя Антон Югов „Доклад за евакуация на ценностите на БНБ“, с гриф „поверително от особена важност“! Поверително, защото ще последва поредно предателство спрямо българския народ, но защо пък толкова „особено важно“? Да видим:
„Другарю Председател (не се смейте, всички тогава бяхме „другари“!),
… Във връзка с усложненията в международното положение възникна с особена острота въпросът за опазването на ценностите (злато и налични пари), които се пазят в трезора на банката.
При решаването на този въпрос се имаше пред вид заключението на специалисти от министерството на вътрешните работи относно сградата на Централното управление на Българската народна банка, че тя не може да издържи „пряко попадение на фугасна авиобомба от 250 килограма, а така също и срещу ударна вълна на въздушен атомен взрив близо до сградата“.
Ние считаме, че по отношение на златото и наличните пари трябва да се вземат мерки не в момента, когато започне общата евакуация, а много по-рано, за да може да се осигури спокойното им транспортиране, настаняване и опазване на новите места.
По отношение на златото, което е един от елементите осигуряващи нашата национална валута и с което по тази причина не се правят текущи операции, най-целесъобразно е извозването му на депо в Госбанк. …“ (Държавна агенция „Архиви“, Българска народна банка, 2009)
В онези години, постоянно се насаждаше страха от това, че „врагът не спи, той дебне!“, че ще ни нападат, за да унищожат „великите достижения на социализма“, за параноята от „империализма“! (Помните ли лозунга: „Рейгън – главен враг на Тутраканската селищна система!“). Звучи логично – да спасим златото си при евентуална „агресия“! Но защо пък ще крием новината от народа си – той трябва да е най-доволен и щастлив, още повече, че пазител ще бъде „великия“ и то, „братски Съветски съюз“? Сякаш там „въздушен атомен взрив“ гарантирано няма да има. Въпреки, че според мен – там с най-голяма вероятност би имало!
А пък за „специалистите“ от тогавашното МВР ме напушва смях – същият този Антон Югов, с нарочно писмо няколко години по-рано премахва образователния ценз, при заемането на редица длъжности, а редиците на милицията се изпълват с довчерашни полуграмотни партизани".
