Едно денонощие след влизането на България в еврозоната, две речи очертаха рязко различни прочити на историческия момент – тази на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и новогодишното обръщение на президента Румен Радев. Реакциите в обществото бяха показателни: изказването на управителя на БНБ беше широко споделяно и приветствано, докато президентската реч предизвика критики.
Два тона, два разказа за еврото
В официалното си изявление по повод въвеждането на еврото Димитър Радев говори за валутата не като за техническа промяна, а като за цивилизационен избор. „Еврото не е просто икономическо решение; то не е само валута. То е знак за принадлежност – че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност“, заяви той.
Управителят на БНБ постави акцент върху идентичността и приемствеността, а не върху отказа. „Българският лев винаги е бил повече от пари… Никой не го отнема. Той просто заема своето място в разказа за страната ни“, подчерта Радев, като изрично посочи, че еврото „не прекъсва този разказ. То го продължава“.
Тези думи бяха възприети от мнозина като спокоен, уверен и обединяващ прочит на промяната – без противопоставяне, без страхова реторика, без политически внушения.
Президентската реч и линията на конфликта
В контраст, новогодишното обръщение на президента Румен Радев постави еврото в контекста на политически разрив и обществено недоволство. Държавният глава определи въвеждането на единната валута като „стратегически избор в спорен момент“ и заяви, че „отказът от националната ни валута трябваше да стане след допитване до народа“.
Радев свърза приемането на еврото с протестите от 2025 г., като каза: „Този отказ бе един от драматичните симптоми за дълбокия разрив между политическата класа и народа, който се потвърди от масовите протести в цялата страна“. По думите му „първият бюджет в евро се оказа непосилна задача“ и е „отпушил насъбралото се недоволство“.
Именно този тон – на противопоставяне и политическа оценка в момент на символичен преход – предизвика остра обществена реакция. Речта бе критикувана като разделяща и неуместна в нощта на влизането на страната в еврозоната.
Принадлежност срещу съмнение
Паралелът между двете речи е ясен. Димитър Радев говори за принадлежност, приемственост и завършен европейски път. Румен Радев – за пропуснато допитване, политическа криза и протестен вот.
Единият поставя България „вкъщи“ в Европа. Другият – в конфликт със собственото ѝ решение.
В момент, в който думите „Добре дошла, България“ се чуваха от европейските институции, двете послания очертаха не просто различни позиции, а две визии за смисъла на промяната. Реакциите на обществото показаха коя от тях в този момент звучи по-убедително.
