Повече от десет години след началото си войната в Йемен отново се изостря. Подкрепяното от Обединените арабски емирства сепаратистко движение на юг превзе ключови територии, което доведе до разцепление в коалицията, ръководена от Саудитска Арабия и създадена за борба срещу подкрепяните от Иран хути.
Новата ескалация задълбочи един от най-тежките хуманитарни конфликти в света. Но кои са основните фракции и външни играчи?
Хутите
Хутите, официално известни като Ансар Аллах, предизвикаха конфликта в края на 2014 г., когато свалиха международно признатото правителство на тогавашния президент Абд Рабу Мансур Хади.
Днес те са доминиращата военна сила в страната. Контролират столицата Сана и по-голямата част от северните планински райони. По оценки между 60% и 65% от населението на Йемен живее на територии под техен контрол.
Саудитската коалиция обвинява Иран, че въоръжава, обучава и финансира хутите. Те отричат да са ирански прокси и твърдят, че произвеждат собствено оръжие.
Хутите демонстрираха сериозни ракетни и дронови способности, използвани срещу Саудитска Арабия и ОАЕ, както и срещу петролна и критична инфраструктура.
В регионален план те се възприемат като част от т.нар. „Оста на съпротивата“, подкрепяна от Иран. В контекста на войната в Газа, хутите атакуваха Израел и търговски кораби в Червено море.
Саудитска Арабия
Саудитска Арабия се включи пряко във войната през март 2015 г., оглавявайки военната коалиция срещу хутите с цел възстановяване на правителството на Хади.
Основният мотив на Рияд беше да предотврати утвърждаването на група свързана с Иран по южната си граница.
Въпреки че Саудитска Арабия и Иран възстановиха дипломатическите си отношения с посредничеството на Китай, недоверието между тях остава дълбоко.
Южният преходен съвет (STC)
Южен преходен съвет е обучаван и въоръжаван от ОАЕ. Целта му е отделянето на южен Йемен, който е бил независима държава до обединението със севера през 1990 г.
Опит за отделяне през 1994 г. беше бързо потушен от армията на тогавашния президент Али Абдула Салех.
Формално STC е част от саудитската коалиция, но през 2020 г. обяви самоуправление на юг.
Напрежението рязко нарасна през декември 2025 г., когато силите на STC превзеха големи части от провинциите Хадрамаут и Ал Махра и достигнаха до границата със Саудитска Арабия, директно оспорвайки влиянието на Рияд.
Лидер на движението е Айдарус ал-Зубайди.
Партия „Ислах“
Ал-Ислах е сунитско ислямистко движение с исторически връзки с „Мюсюлмански братя“.
Тя е ключов елемент от международно признатото правителство, но е определяна като терористична организация от ОАЕ и Южния преходен съвет.
Основният ѝ бастион е провинция Мариб – единственият газодобивен регион в Йемен и място на едно от най-големите нефтени находища.
Обединените арабски емирства
Обединени арабски емирства се включиха в коалицията като едни от най-ефективните сухопътни сили.
През 2019 г. Абу Даби обяви изтегляне на войските си, което приключи през 2020 г., но запази силно влияние чрез STC и други местни формирования.
Основните мотиви на ОАЕ са противопоставянето на „Мюсюлмански братя“ и контролът върху стратегическите морски пътища около протока Баб ел-Мандеб и Аденския залив.
Саудитски подкрепяното правителство
Международно признатата власт в Йемен е Президентски ръководен съвет, оглавяван от Рашад ал-Алими.
Съветът беше създаден в Рияд през април 2022 г., за да замени Хади и да обедини антихутските сили. Вместо това обаче се оказа парализиран от вътрешни разделения.
След настъплението на STC през декември ефективният контрол на правителството вероятно се свежда до малки и изолирани територии, зависими от саудитска въздушна подкрепа.
Националните сили за съпротива
Национални сили за съпротива са добре въоръжена антихутска групировка, ръководена от Тарек Салех, племенник на бившия президент Салех и член на Президентския съвет.
Създадени първоначално с подкрепата на ОАЕ за боеве по западното крайбрежие, силите поддържат връзки със Саудитска Арабия и настояват за единен Йемен, позиционирайки се срещу както хутите, така и южните сепаратисти.
