Въвеждането на специализиран тип съдилища е много сериозна структурна промяна.
При анонсирането на идеята за специализирания съд, липсваше чуваемостта между институциите, каза по БНТ председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, според когото въвеждането на такъв тип съдилища е много сериозна структурна промяна, за която се изисква много добра подготовка и доста време, за да стартира. Анонсът дойде от вътрешния министър, а в същото време правителството обсъждаше стратегията за съдебна реформа. Имах чувството, че лявата ръка не знае какво прави дясната, отчете Груев.
Още в началото се чуваха различни мнения за този специализиран съд и аз призовах за наистина широка обществена дискусия, за да се каже дали са налице необходимите средства и колко ще струва това на данъкоплатците. Призивът му за дискусия не бил защото някой е против борбата с организираната престъпност, а защото това не било никак просто. Подобен съд имало в Испания, но там създаването му продължило доста дълго време.
Специализацията в правораздаването е нещо много хубаво и ако имаме възможност да въведем подобна специализация, това ще бъде много добре за нашето правораздаване, смята Л. Груев. Идеята претърпя промяна и развитие, много от първоначалните идеи отпаднаха, което доведе до притесненията на главния прокурор. Не бива този съд да подпечатва обвинителните актове на прокуратурата, добави той.
Проблемът със СРС-тата възникна през 2000 година, периодически ескалира и за съжаление придобива по-широка публичност само във връзка с поредния скандал. Сега действащият закон в много отношения дава необходимите гаранции, но той не е бил спазен, каза Груев, който при всичките дебати, свързани със СРС-та бил смутен от въпроса с правата на гражданите. Използването на СРС-та драстично се намесва в живота на хората и трябва много внимателно да се използват, отбеляза той.
Груев посочи, че в съвременния свят борбата със сериозната, тежката престъпност не може да се води по друг начин, но хората трябва да са уверени, че живеят в държава, която гарантира спазването на техните права и същевременно да са сигурни, че държавата правомерно ги защитава.
