Свалянето от власт на президента Николас Мадуро извади на преден план дълговата криза на Венецуела – една от най-големите нерешени държавни неплатежоспособности в света.
След години на икономическа криза и санкции от страна на САЩ, които отрязаха страната от международните капиталови пазари, Венецуела изпадна в дефолт в края на 2017 г., пропусна плащания по международни облигации, емитирани от държавата и от държавната петролна компания Petroleos de Venezuela (PDVSA), пише Reuters.
Оттогава натрупаните лихви и съдебни претенции, свързани с минали национализации, увеличиха неплатената главница и раздуха общите външни задължения далеч над номиналната стойност на първоначалните облигации.
Затрудненият дълг на Венецуела поскъпна, след като президент на САЩ стана Доналд Тръмп през януари 2025 г. Тогава спекуланти заложиха на възможна политическа промяна.
Ето кой дължи пари, какво може да влезе в евентуално преструктуриране и кои кредитори могат да потърсят дължимото от Каракас.
Колко дължи Венецуела?
Анализатори изчисляват, че страната има около 60 млрд. долара неизплатени облигации в дефолт. Общият външен дълг, включително задълженията на PDVSA, двустранни заеми и арбитражни решения, възлиза на около 150–170 млрд. долара, в зависимост от това как се отчитат натрупаните лихви и съдебните решения.
По данни на Международен валутен фонд номиналният БВП на Венецуела за 2025 г. е около 82,8 млрд. долара, което означава съотношение дълг към БВП от 180–200%.
Облигация на PDVSA с падеж през 2020 г. беше обезпечена с мажоритарен дял в американската рафинерия Citgo, която е собственост на PDVSA. Citgo е ключов актив в съдебните опити на кредиторите да възстановят част от вземанията си.
Кой какво държи?
Годините на санкции, включително забрана за търговия с венецуелски дълг, затрудняват проследяването на собствеността.
Най-голямата група търговски кредитори вероятно са международни облигационери, включително специализирани инвеститори в проблемен дълг.
Сред кредиторите има и компании, получили компенсации чрез международен арбитраж след национализация на активи. Американски съдилища потвърдиха многомилиардни решения в полза на ConocoPhillips и Crystallex, което превърна тези претенции в дългови задължения и позволи на кредиторите да търсят венецуелски активи.
В съдебни производства в САЩ около 19 млрд. долара вземания са регистрирани за търга на PDV Holding – компанията майка на Citgo. Сумата значително надхвърля оценката на активите на Citgo.
Венецуела има и двустранни кредитори, основно Китай и Русия, които са отпускали заеми както на Мадуро, така и на неговия ментор, бившия президент Уго Чавес.
Възможно ли е преструктуриране?
Предвид множеството претенции, съдебни дела и политическата несигурност, евентуално преструктуриране се очаква да бъде сложно и продължително. Теоретично то би могло да се основава на програма на МВФ, но Венецуела не е имала годишна консултация с фонда от близо 20 години и остава изолирана от неговото финансиране.
Допълнителна пречка са санкциите на САЩ. От 2017 г. насам те силно ограничават способността на страната да емитира или преструктурира дълг без специални лицензи от американското финансово министерство. Тръмп вече заяви, че САЩ ще „управляват“ петролната държава; бъдещето на санкциите остава неясно.
Какви са възможните възстановявания?
През 2025 г. венецуелските облигации са поскъпнали с около 95%. В момента много от тях се търгуват между 27 и 32 цента за долар номинал.
Анализатори от Citigroup изчисляват, че ще е необходим орязване на главницата с поне 50%, за да се възстанови устойчивостта на дълга. При базов сценарий кредиторите биха получили 20-годишна облигация с купон около 4,4% и 10-годишна безлихвена облигация за натрупаните лихви.
Други инвеститори са по-предпазливи. Aberdeen Investments оценява възстановяванията в диапазона 25–35 цента за долар, в зависимост от политическата среда и структурата на евентуалната сделка.
Икономическият фон
Всички тези сценарии се развиват на фона на тежка икономическа реалност. Икономиката на Венецуела се срина след 2013 г., когато добивът на петрол рухна, инфлацията излезе извън контрол, а бедността рязко нарасна. Въпреки известно стабилизиране, ниските цени на петрола и отстъпките при продажбите на венецуелски суров петрол ограничават приходите. Допълнително напрежение създава и блокирането от САЩ на танкери със санкциониран петрол.
Тръмп заяви, че американски петролни компании са готови да се включат във възстановяването на производството, но засега липсват конкретни детайли. В момента единствената голяма американска компания, която оперира във Венецуела, е Chevron.
