Глобалните фондови пазари влязоха в 2026 г. на високи обороти, подхранвани от еуфорията около изкуствения интелект. Все повече инвеститори обаче предупреждават, че пазарите може да подценяват една от най-сериозните заплахи – ново ускоряване на инфлацията. Според тях тя е пряко свързана с бума на технологичните инвестиции.
Американските борсови индекси отчетоха двуцифрен ръст през 2025 г. и достигнаха рекордни върхове. Седем технологични гиганта формираха около половината от всички пазарни печалби през годината. Еуфорията около AI и по-облекчената парична политика изстреляха нагоре и европейските акции, както и азиатските пазари, пише Reuters.
Очакванията за нови понижения на лихвите подкрепиха и облигациите. Инвеститорите в американски държавни ценни книжа записаха най-добрата си годишна доходност от пет години насам. Това се случи на фона на отстъпваща инфлация, която обаче остава над средната цел на Федералния резерв от 2%.
Инфлацията може да върне централните банки
През 2026 г. вълни от държавни стимули в САЩ, Европа и Япония, заедно с продължаващия бум на изкуствения интелект, се очаква да ускорят глобалния растеж. Това кара мениджърите на активи да се подготвят за ново ускоряване на инфлацията.
Опасенията са, че централните банки може да бъдат принудени да сложат край на цикъла на понижаване на лихвите или дори да преминат към затягане на паричната политика. Подобен обрат би ограничил потока от евтини пари към пазарите, които в момента са силно зависими от AI темата.
„Нужна е една игла, която да спука балона, и тя най-вероятно ще дойде чрез по-строга парична политика“, казва Тревър Грийтъм от Royal London Asset Management. По думите му, макар засега да запазва позиции в големите технологични компании, няма да се изненада, ако до края на 2026 г. инфлацията се ускори в световен мащаб.
AI инвестициите и растящите разходи
По-скъпите пари биха намалили апетита към спекулативни технологични инвестиции. Те биха повишили разходите за финансиране на AI проекти и биха оказали натиск върху печалбите и цените на акциите на технологичните компании.
Многотрилионната надпревара на т.нар. хиперскейлъри – Microsoft, Meta и Alphabet – за изграждане на нови центрове за данни също е инфлационен фактор. Анализаторите посочват огромното потребление на електроенергия и високотехнологични чипове като ключови източници на ценови натиск.
„В нашите прогнози разходите растат, а не намаляват, защото има инфлация при чиповете и при електроенергията“, казва Андрю Шийтс от Morgan Stanley. Според него инфлацията при потребителските цени в САЩ ще остане над целта от 2% поне до края на 2027 г., отчасти заради масираните корпоративни инвестиции в AI.
Фабио Баси от J.P. Morgan също смята, че по-силният пазар на труда в САЩ, фискалните стимули и вече осъществените понижения на лихвите ще задържат инфлацията над целта, независимо от цената на чиповете.
Aviva Investors предупреждава, че ключов риск за пазарите през 2026 г. ще бъде краят на цикъла на понижаване на лихвите или дори ново затягане, ако ценовият натиск от AI инвестициите и държавните стимули в Европа и Япония се засили.
