Европейските лидери реагираха с колебание на отстраняването на авторитарния президент на Венецуела. Те се опитаха едновременно да приветстват края на режима му и да подчертаят значението на международното право. Според тях съществува напрежение между тези две позиции, тъй като правните норми не позволяват залавянето на държавен глава от чужда сила, нито обявяването на външен контрол върху страната и нейната петролна индустрия.
В изявленията си европейските правителства поставиха акцент върху необходимостта от демократичен преход. Те напомниха, че не признават Николас Мадуро за легитимен президент още от изборите през юни 2024 г., които бяха широко определени като нередовни и манипулирани, пише 'The Guardian'.
Ситуацията обаче се усложни от позицията на Доналд Тръмп спрямо венецуелската опозиция. Американският президент отхвърли Мария Корина Мачадо – международно разпознаваема фигура на опозицията – като заяви, че тя не се ползва с подкрепа в страната. Това контрастира с отношението на редица европейски лидери, които я възприемат като ключов представител на политическа алтернатива на режима.
Международни правни експерти отбелязват, че отказът на САЩ да признаят легитимността на Мадуро може да отвори възможност за аргумента, че той не се ползва със суверенен имунитет в американската правна система. Те правят паралел със случая от 1989 г., когато бившият панамски лидер Мануел Нориега беше съден в САЩ след залавянето му.
От американска страна беше заявено, че операцията срещу Венецуела е оправдана със съображения за самоотбрана. Като аргумент беше посочено предполагаемо участие на венецуелските власти в наркотрафик.
Тази интерпретация, обаче, беше поставена под съмнение от специалисти по международно право. Професорът от Йейл Оона Хатауей заяви, че не вижда правдоподобно основание в Устава на ООН за употреба на сила в подобен контекст.
Според нея разширяването на понятието „самоотбрана“ би подкопало основни ограничения върху използването на военна сила.
Тя предупреди, че ако подобни аргументи бъдат приети, това може да създаде широк прецедент за външни интервенции. По думите ѝ подобен подход би променил утвърдените рамки на международното право.
В Европа реакциите показаха известен дискомфорт. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, чиято страна е сред непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, се съсредоточи върху оценката на режима на Мадуро. Той определи управлението му като репресивно и подчерта, че краят му дава надежда на венецуелците, като същевременно избегна коментар за правната страна на събитията.
По-близки политически съюзници на Тръмп в Европа, сред които италианският премиер Джорджа Мелони, заеха по-положителна позиция към действията на САЩ. Те ги определиха като оправдани в контекста на сигурността.
Други европейски лидери избраха по-предпазлив език. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас подчерта, че ЕС не признава Мадуро за легитимен президент и подкрепя мирен преход, но настоя международното право и Уставът на ООН да бъдат спазвани при всички обстоятелства.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също акцентира върху бъдещето на страната. Тя заяви подкрепа за венецуелския народ и подчерта, че всяко решение трябва да бъде в съответствие с международните правни норми.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи правната оценка на американските действия като сложна и изискваща внимателен анализ. Подобна сдържана позиция зае и Франция, като президентът Еманюел Макрон говори за необходимост от мирен и демократичен преход, без да навлиза в детайли за самата операция.
По-ясна критика дойде от френския външен министър Жан-Ноел Баро. Той заяви, че залавянето на Мадуро противоречи на принципа за неизползване на сила, който е в основата на международното право. Според него трайни политически решения не могат да бъдат налагани отвън.
Британският премиер Киър Стармър също подчерта значението на международното право, но се въздържа от конкретна оценка как то следва да се прилага в този случай.
Развитието на събитията породи по-широки въпроси за бъдещето на международния ред. Анализатори отбелязват, че действията на САЩ засилват усещането за свят, в който решенията се вземат от ограничен кръг големи сили, а утвърдените многостранни механизми губят влияние.
В този контекст държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба може да бъде следващият фокус на американската политика, което допълнително засили опасенията за разширяване на подобен подход.
Критики бяха отправени и към международните институции. Според анализатори, сред които Низар Ел Факих от Атлантическия съвет, дългогодишните усилия за многостранен, мирен преход във Венецуела не са довели до резултат. Той отбеляза, че въпреки обширната документация за нарушения на правата на човека, Международният наказателен съд все още не е повдигнал обвинения.
