Подкрепата за Европейския съюз в България за първи път пада под психологическата граница от 50%, показват данните от последното издание на изследването „Стандартен Евробарометър 104“. Проучването е проведено между 9 и 29 октомври 2025 г. сред 1 030 български граждани, като е част от мащабно допитване с общо 26 445 респонденти в ЕС.
Резултатите сочат, че едва 46% от българите заявяват доверие в ЕС, докато 42% изразяват недоверие, а 12% не могат да дадат оценка. Този резултат е безпрецедентен за страната и отбелязва осезаем спад спрямо предходното изследване. За сравнение – средното ниво на доверие в ЕС сред държавите членки е 48%.
Икономически песимизъм и социално напрежение
Спадът в доверието към ЕС върви паралелно с крайно негативни оценки за икономическата ситуация в България. 69% от анкетираните определят икономиката като „лоша“, докато едва 26% я оценяват като „добра“. Очакванията за бъдещето също са тревожни – над 42% прогнозират влошаване през следващите 12 месеца, а само 20% се надяват на подобрение.
Основното притеснение за българите остава поскъпването и инфлацията, посочени от половината от участниците (50%) като най-сериозния проблем. Следват общото състояние на икономиката (26%), както и теми като имиграцията и жилищната криза.
Масово недоверие към националните институции
Недоверието към българските институции остава изключително високо. Само 19% от гражданите имат доверие в Народното събрание, а 25% – в правителството, като и при двете институции делът на недоверие надхвърля две трети от анкетираните.
На този фон Европейският съюз продължава да се възприема като по-надежден от националните власти, въпреки че подкрепата за него за първи път спада под 50%.
Образът на ЕС и усещането за принадлежност
Въпреки отчетения спад, 46% от българите все още имат положително мнение за ЕС, докато 25% го възприемат негативно, а 28% заемат неутрална позиция. Отношението към бъдещето на Съюза обаче се влошава – 51% остават оптимисти, но 44% вече гледат песимистично, като този дял се увеличава спрямо предишното проучване.
Чувството за принадлежност към ЕС също остава по-слабо в сравнение с националната идентичност – 95% се чувстват свързани с България, но едва 52% – с Европейския съюз.
