Дори в разгара на ядреното си съперничество по време на Студената война Съединените щати и Съветският съюз успяха да договорят серия от споразумения, които целяха да предотвратят излизането на оръжейната надпревара извън контрол.
Въпреки че почти по нищо друго не постигаха съгласие, лидерите в Москва и Вашингтон виждаха смисъл в преговорите – от 1969 г. до дълго след разпадането на СССР през 1991 г. – за създаване на стабилна и предсказуема рамка, която да ограничава размера на ядрените им арсенали.
Днес последният действащ ядрен договор между САЩ и Русия – Нов СТАРТ – е на броени седмици от изтичането си на 5 февруари, а какво ще последва остава неясно. Двете страни, погълнати от войната в Украйна, не са провеждали преговори за договор, който да го наследи, пише Reuters.
Руският президент Владимир Путин предложи през септември двете страни да се споразумеят да спазват още 12 месеца ограниченията на Нов СТАРТ, които предвиждат таван от 1550 разположени ядрени бойни глави за всяка от страните.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е дал официален отговор, а западните експерти по сигурността са разделени относно това дали предложението на Путин трябва да бъде прието.
От една страна, подобно решение би дало време за изработване на бъдещ път и би изпратило политически сигнал, че и двете страни желаят да запазят поне остатък от системата за контрол над въоръженията.
От друга страна, то би позволило на Русия да продължи разработването на оръжейни системи извън обхвата на Нов СТАРТ, включително крилатата ракета „Буревестник“ и торпедото „Посейдон“. Бившият американски експерт по отбранително планиране Грег Уивър отбелязва в анализ за Атлантическия съвет, че от 2023 г. Русия отказва да приеме възобновяване на взаимните инспекции, които биха дали на Вашингтон увереност, че Москва спазва договора.
Съгласяването с предложението на Путин, допълва Уивър, би изпратило и сигнал към Китай, че САЩ няма да увеличават стратегическите си ядрени сили в отговор на бързо растящия китайски ядрен арсенал.
„Този сигнал вероятно би подкопал перспективите Китай да бъде привлечен към масата за преговори за контрол над въоръженията, показвайки му, че американските сили ще останат ограничени независимо от това какво прави Китай“, пише Уивър.
Тръмп иска преговори с Русия и Китай, Пекин отказва
Русия и Съединените щати разполагат съответно с общо 5459 и 577 ядрени бойни глави, според Федерацията на американските учени. Заедно те притежават близо 87% от всички ядрени бойни глави в света.
Китай обаче ускори ядрената си програма и вече разполага с около 600 бойни глави. Пентагонът оценява, че до 2030 г. броят им ще надхвърли 1000.
Докато Тръмп заявява, че иска да постигне „денуклеаризация“ заедно с Русия и Китай, Пекин определя като „неразумно и нереалистично“ искането да участва в тристранни преговори с държави, чиито арсенали са многократно по-големи.
Допълнително усложнение за перспективите пред глобалния контрол над въоръженията е позицията на Русия, че ядрените сили на страните от НАТО – Великобритания и Франция – също трябва да бъдат включени в преговорите. Лондон и Париж категорично отхвърлят това.
Николай Соков, бивш съветски и руски преговарящ по ядрените въпроси, заяви в телефонно интервю, че опитът за създаване на нов многостранен ядрен договор в настоящата среда е „почти безизходен“ и „ще отнеме безкрайно много време“.
Соков, който е старши изследовател във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, посочи, че една от възможностите е Русия и САЩ да договорят наследник на Нов СТАРТ, който да включва по-гъвкави лимити за бойните глави, отчитащи китайското нарастване.
По-бързият и по-пряк път обаче, според него, е фокусът да бъде върху мерки за намаляване на значителния риск от случайно избухване на ядрена война. В момента например само Русия и САЩ разполагат с денонощна „гореща линия“ за комуникация при ядрена криза, докато „нито една европейска столица, дори централата на НАТО, няма директна линия за връзка с Москва.“.
„Ако страните паралелно започнат и преговори за контрол над въоръженията, това ще е чудесно. Но трябва да се разбере, че следващият договор ще бъде изключително сложен… и ще отнеме време. Затова приоритет номер едно са намаляването на риска и изграждането на доверие“, добави Соков.
