Европейски правителства са обвинени, че косвено подхранват войната на Владимир Путин в Украйна. Нови данни показват, че Кремъл е спечелил около 7,2 млрд. евро през изминалата година от износа на втечнен природен газ (LNG) за Европейския съюз.
Брюксел пое ангажимент да забрани вноса на руски LNG до 2027 г., но анализ показва, че потоците от руски газ към европейските пристанища засега не намаляват. Основният източник е големият LNG комплекс на Русия на полуостров Ямал в Сибир, пише The Guardian.
По данни на правозащитната организация Urgewald, през 2025 г. над 15 млн. тона LNG от Ямал са били транспортирани през арктическите ледове до терминали в ЕС, което е донесло на Кремъл приблизително 7,2 млрд. евро приходи.
Макар Европа рязко да е намалила доставките на руски газ по тръбопроводи след пълномащабното нахлуване в Украйна, делът на ЕС в глобалните доставки на LNG от Ямал се е увеличил. През четвъртата година от войната той е достигнал 76,1%, спрямо 75,4% през 2024 г., сочи докладът.
Вносът остава законен, а ЕС досега е бил предпазлив към налагането на пълна забрана за руския LNG, особено заради зависимостта на Централна и Източна Европа от този енергиен източник.
Европейският логистичен гръбнак на „Ямал“
Една от двете европейски корабни компании, сочени като логистичен гръбнак на проекта „Ямал LNG“, е британската Seapeak. Другата е гръцката Dynagas.
Последният анализ показва, че Seapeak е транспортирала 37,3% от LNG от Ямал, а Dynagas – 34,3%. И двете компании са потърсени за коментар.
11 от общо 14 специализирани ледоразбиващи танкера от клас Arc7, използвани за превоз на LNG от Ямал, са собственост на Seapeak и Dynagas. Seapeak от своя страна е притежание на американския инвестиционен фонд Stonepeak.
Великобритания обяви, че още през тази година ще започне преход към забрана за предоставяне на морски услуги на кораби, които превозват руски LNG.
„Логистичният бял дроб“ на Русия
Според Себастиан Рьотерс, експерт по енергетика и санкции в Urgewald, европейските пристанища играят ключова роля за оцеляването на проекта „Ямал“.
„Докато Брюксел празнува последното споразумение за поетапно спиране на руския газ, нашите пристанища продължават да служат като логистичен бял дроб за най-големия LNG терминал на Русия – Ямал“, казва той.
„В настоящата геополитическа ситуация не можем да си позволим още една година съучастие. Ние не сме просто клиенти – ние сме жизненоважната инфраструктура, която поддържа този флагмански проект жив. Всеки товар, разтоварен в европейско пристанище, е директен принос към военния фонд, който захранва клането в Украйна. Трябва да спрем да осигуряваме кислород за руските енергийни печалби и да затворим пролуката „Ямал“ незабавно.“
Ключовата роля на европейските пристанища
Заводът на „Ямал“ е силно зависим от достъпа до европейски пристанища и от използването на специалните ледоразбиващи танкери Arc7, проектирани специално за този маршрут. Без възможност за разтоварване или презареждане в ЕС, корабите биха били принудени да поемат значително по-дълги маршрути към Азия.
Едно от ключовите пристанища е Зебрюге. По данни на Urgewald, през 2025 г. 58 кораба са достигнали белгийския терминал, доставяйки 4,2 млн. тона LNG. За сравнение, през същия период 51 кораба са акостирали в китайски пристанища, с общо 3,6 млн. тона.
Франция е най-големият вносител – общо 87 кораба са доставили 6,3 млн. тона LNG до пристанищата Дюнкерк и Монтoар през 2025 г. Френският енергиен гигант TotalEnergies остава ключов инвеститор в проекта „Ямал“.
Достъпът до европейските терминали позволява на ледоразбиващите танкери бързо да се върнат в Арктика за нови товари, вместо да бъдат ангажирани в продължителни, седмици наред плавания до Азия.
