Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп засилва натиска за контрол върху Гренландия с аргумента, че островът е ключов за сигурността и достъпа до стратегически суровини, експерти предупреждават, че идеята за добив на редки земни елементи там е далеч от реализация. Геологията, климатът и липсата на инфраструктура правят проекта изключително скъп и несигурен, а първи реални количества може да няма с години – ако изобщо се стигне дотам.
Защо Тръмп иска Гренландия
Интересът на Белия дом към Гренландия е свързан с желанието на САЩ да намалят зависимостта си от Китай, който контролира над 90% от световното производство и преработка на редки земни елементи. Те са ключови за електромобили, вятърни турбини, военна техника, роботи и високотехнологична електроника, пише Associated Press.
След като Пекин ограничи износа след американските мита, администрацията на Тръмп започна да инвестира стотици милиони долари в компании в сектора и дори да придобива дялове. Президентът не крие, че вижда Гренландия като част от тази стратегия.
„Ще направим нещо с Гренландия, независимо дали им харесва или не“, заяви Тръмп.
Но самият той признава, че залогът е не само икономически, а и военностратегически. Вашингтон се опасява, че Русия и Китай засилват влиянието си в Арктика.
Огромни ресурси, но почти недостъпни
По оценки под леда и скалите на Гренландия има около 1,5 млн. тона редки земни елементи. Проблемът е, че почти всички находища са в много трудни за обработка скали и на места без пътища, пристанища или електропреносна мрежа.
„Там няма железници и инфраструктура. Всяка мина трябва да изгради всичко от нулата – пътища, електричество, жилища за работници“, обяснява Диого Роса от Геоложката служба на Дания и Гренландия.
Освен това повечето находища са в скала, наречена еудиалит – формация, от която никъде по света не е извличано икономически изгодно количество редки метали. В други страни те се добиват от различен тип скала, за която има изпитани технологии.
„Ако има надпревара за ресурси, трябва да се търсят тези, които могат най-бързо да стигнат до пазара. Гренландия не е сред тях“, казва Дейвид Абрахам, експерт по редки елементи.
Рискове за природата и туризма
Добивът на редки земни елементи изисква използването на токсични химикали, които отделят металите от скалата. Това крие сериозни екологични рискове, особено в арктическа среда, която Гренландия се опитва да развие като туристическа дестинация.
Допълнително усложнение е, че редките елементи често се срещат заедно с радиоактивен уран, което увеличава рисковете за околната среда и хората.
Дори да има мина, Китай пак доминира
Дори ако някой ден в Гренландия заработи мина, това няма да реши проблема на САЩ с Китай. Повечето редки земни елементи в света се преработват именно там, а Пекин многократно е използвал свръхпредлагане и ниски цени, за да изтласква конкуренти от пазара.
„Китай може да натисне цените и да направи нови проекти нерентабилни“, предупреждават анализатори.
Междувременно САЩ вече имат по-бързи алтернативи – работеща мина в Калифорния, производство на магнити в Тексас и проекти в Австралия и други съюзнически държави, които са много по-напреднали от всичко в Гренландия.
Политика повече, отколкото икономика
Според експерти фиксацията на Тръмп върху Гренландия е преди всичко геополитическа.
„Това е повече военностратегически и политически жест, отколкото реално решение за снабдяване на технологичната индустрия“, казва Трейси Хюз от Института за критични минерали.
Гренландия може да е богата на редки метали на хартия, но на практика те остават под леда – далеч от пазарите, заводите и бързите решения, които САЩ търсят.
