От първото използване на „Орешник“ през 2024 г. насам експертите спорят за неговата мощност и технологиите, които го задвижват. Иновативна система или ехо от Студената война е руският балистичен комплекс? Москва го представя като оръжие от „ново поколение“, но ново разследване на CNN твърди, че всъщност хиперзвуковата заплаха на Москва стъпва на технологични решения, разработени още по време на Студената война.
Изследването е изготвено въз основа на експертни анализи на Киевския научноизследователски институт по съдебни експертизи и на останки от ракетния удар в района на Днипро през 2024 г. Сред най-изненадващите открития са механичен жироскоп и електронни лампи – вакуумни компоненти, които отдавна са изместени от цифрови системи, сензори и микропроцесори. Украински специалисти отбелязват, че подобни технологии са използвани още в ранните космически програми, а конструкцията на управляващите платки сочи аналогова, а не изцяло цифрова архитектура.
Според експертите навигацията на ракетата се основава на инерциална система с механичен жироскоп, а откритите лампи – вероятно критрони или високочестотни резонатори – насочват към разработки от съветската инженерна школа. Част от компонентите носят маркировки от 2018 г., което поражда съмнения, че първоначално са били предназначени за други проекти и по-късно са използвани повторно при сглобяването на „Орешник“, пише още CNN.
Под въпрос се оказва и самото име на системата. По данни на украинското разузнаване „Орешник“ е по-скоро кодово обозначение, докато реалната програма носи името „Кедър“. Тя е замислена като заместител на по-стари ракетни системи и се базира на прекратения проект „Рубеж“. След 2017 г. Русия стартира нова изследователска програма, но без съществен технологичен пробив.
Според анализа при удара в близост до Лвов в началото на януари 2026 г. системата за разделяне на бойната част не е сработила напълно – от планираните шест суббоеприпаса до земята достигат само част от тях, с голямо разсейване и ниска точност. Анализаторите отбелязват, че макар ракетата да развива изключително висока скорост, липсата на експлозивен заряд поставя огромни изисквания към навигацията и конструкцията – именно там остарялата електроника се оказва слабото място.
Какъв е изводът?
Зад агресивната реторика за „хиперзвуков пробив“ стои комбинация от наследени технологии и ограничени възможности, категорични са експертите пред CNN.
