НОВИНИ


Живот в сиво-розово: Беден, богат, прост или работлив е българинът?

6 1828 12.01.2026
Живот в сиво-розово: Беден, богат, прост или работлив е българинът?

Вече сме в еврозоната, получаваме заплати, пенсии и стипендии в евро и пазаруваме с евро. Все още обаче продължават, макар и със затихващи акорди, препирните за лева, „пазител на българската идентичност“.


Това ще отмине. Може да се хвалим с клишето, че вече сме в „клуба на богатите“ но въпросът дали сме бедни и кога няма да сме, още няма ясен отговор.

 

ЖИЛИЩА

 

700 млн. лв. кредити за жилища са изтеглени само през октомври 2025 г. Близо 2 милиона квадратни метра, което е около 30 000 нови жилища (при средна площ от 65 кв.м - бел. ред.) са построени за изминалите 12 месеца.

 

Разрешителните за строеж са с около 12% повече, а броят на новите жилища е нарастнал с над една трета. И площта на новите сгради се увеличава с повече от 13% – значи пазарът продължава да се разширява.

 

Ипотечните кредити през 2025 г. са около 29 млрд. лева!

 

Цените на имотите се вдигат с 14-16% годишно. Това е донякъде абсурдно, защото задоволеността с жилища е много висока.

 

И парадокс: около 1.5 - 1.6 милиона жилища в България са необитаеми, като броят им расте, заедно с ръста на новото строителство.

 

Области като Видин (55.4%), Бургас (53.7%) и Перник (53.6%) имат най-висока концентрация на празни имоти.

 

С най-нисък дял са София (30.3%) и Пловдив (31.1%).

 

България е лидер в ЕС по брой жилища на 1000 души. Собствени домове притежават 86% от населението.

 

Според последния Глобален индекс на собствеността на международната консултантска компания "Делойт", на всеки 1000 български граждани се падат по 668 жилища. 

 

На 11 януари по БНТ бе излъчен документален филм за с. Кошарево, Пернишко. Симпатични хора, чудесни обичаи и природа. Но посланията ни запратиха назад в пропагандата от 50-те години на м.в. Възрастна жена с умиление разказва как при социализма сутрин 150 души от селото тръгвали за работа в ТКЗС-то. Имало и цех за лимонада. Имало училище и медицински пункт. Демокрацията съсипала всичко, защото разтурила ТКЗС-то, хората се пръснали и ето го днес Кошарево - обезлюдено.

 

Спомените са хубаво нещо, носталгията е позната на всеки.

 

Никой от снимачния екип обаче не попита тези хора, защо част от тях са заминали от селото, защото децата и внуците им не са останали там да гледат козички и овце, да събират слама и да бутилират лимонада?

 

Ще им припомним: В началото на 60-те години, Българската комунистическа партия започва реализацията на Националния план за индустриализация на страната. Поради тази причина настъпва масова миграция към градовете, свързана със строителството на заводи и съответно на панелни жилищни комплекси за задоволяване на жилищните нужди на селяните, трансформирани от БКП в работническа класа. Градовете се напълнили, а селата се изпразнили.

 

До средата на 80-те години вече 70% от населението у нас е градско и само 30 на сто – селско. През „Демокрацията“ за 34 години това съотношение се е променило едва с 5 на сто в полза на живеещите в градовете. Разбира се, трябва да се отчита, че над 2,5 милиона българи учат и работят в чужбина.

 

МРЪСНИ ПАРИ В ИМОТИ

 

Днес жилища се купуват като за световно. Едни за живеене, други като инвестиция или отдаване под наем. В този сектор обаче българите, всички без изключение, разчитат и на кешови плащания. Кеш се разнася в чанти и сакове в тези офиси, също и в кантори на нотариуси, където сделките за покупка на жилище често се сключват на между 30 и 50 на сто под реалната цена. Останалата сума се плаща с пари в брой. Тази практика е масова, макар да има изключения.

 

Трайна практика в България е при покупка на жилище да се изповяда само данъчната оценка, а другата част да се дава на ръка.

 

Истински е и кешът, с който в много случаи се плащат комисионните на брокерите, които са между 2,5 и 3 процента от продажната цена на жилището - за апартамент от 250 000 евро например това прави 6250-7500 евро (12-14 минимални работни заплати). В някои случаи те работят и на процент и за банка, отпускаща ипотечни кредити. Така печелят повече от добри възнаграждения, което обяснява защо в София регистрираните агенции за недвижими имоти са над триста.

 

Българския имотен пазар е пълен с тайни и мистерии. Всички уж се оплакват от високи цени, а в същото време купуването се увеличава непрекъснато. Строители и брокери в медиите коментират само положителните страни на търговията.

 

Колко са мръсните милиарди обаче никой не се наема да каже. Едва ли всички имотни сделки с кеш са извършени с мръсни пари, но може да се допусне че при около половината сделки е така.

 

КОРУПЦИЯ

 

България губи заради корупция между 12 и 19 млрд. евро годишно.

 

Прочуването използва три индекса за нивото на корупция във всяка от 28-те страни членки. България заема втора позиция и по трите показателя, като нивата ни са далеч над средните за ЕС.

 

По индекса ICRG (International Country Risk Guide), който измерва корупцията в рамките на политическата система, лидер е Латвия, а след нашата страна е Литва.

 

Това означава че годишно между 5.08% и 22.01% от брутния вътрешен продукт на страната изтича в даване на подкупи.

 

Нито една друга страна от ЕС няма такъв голям процент от БВП за рушвети.

 

КОЛИТЕ

През 2025 г. в България са купени рекордните 49 389 нови леки автомобила, според Асоциацията на автопроизводителите (ААП). 2025 е най-силната година за пазара на нови автомобили в България за цялата му съвременна история от 1990 година насам. 

 

Общият брой регистрирани нови автомобили - леки и товарни - е 70 758, което значително надхвърля предишния рекорд от 2008 година - 57 927. 

 

В България има около 3,1 милиона регистрирани леки автомобила. Малко над 1 милион са товарните автомобили.

 

В края на 80-те години общият брой – леки и товарни автомобили, е бил малко над 1,5 милиона.

 

За леки автомобили се внася капаро от 1 500 лева и се чака ред между 12-14 години. Продавани са предимно коли произведени в СССР, ГДР и Чехословакия.

 

ПАРИ В БАНКИТЕ И ПОД ДЮШЕКА

 

Българинът обича да говори за духовното, но основната му грижа е за материалното благосъстояние.

 

За 20 години общото финансово състояние на българите е нараснало със 143 млрд. евро – очевиден ефект от ръста на пазарната икономика, последвала след влизането ни в НАТО и ЕС. Към края на миналата година на човек се падат по 22.4 хил. евро активи при малко над 21 хил. година по-рано. Това, разбира се, е усреднена стойност и не означава, че всеки българин притежава по толкова. След като се махнат задълженията, нетното финансово богатство на един българин става 17 840 евро.

 

Въпреки многото и постоянно увеличаващи се възможности за инвестиции в различни финансови инструменти, най-предпочитан за българите си остава банковия депозит. Това се доказва и от увеличението на общата сума на депозитите на домакинства и обслужващите ги организации, които в края на ноември достигат 100.881 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ).

 

Общите депозити на неправителствения сектор в края на ноември тази година са 154.092 млрд. лв. (70.2% от БВП), като годишното им увеличение е 13.6%.

 

Не спира и увеличението на кредитите за домакинства, които в края на ноември достигат до 55.405 млрд. лв., като нарастването им спрямо същия месец на 2024 г. е с 20.9%. Жилищните кредити са 32.140 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 27.7%, а потребителските кредити се увеличават с 13.6 на сто на годишна база до 21.356 млрд. лв.

 

Близо 500 млн. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на своите роднини и близки през първото тримесечие на 2025 година. Сумата е с 66 млн. евро повече от същия период на 2024 г. Най-много средства изпращат от диаспората в САЩ, сочат данните на БНБ.

 

През първото тримесечие сумите, изпратени от българи в САЩ, са в размер от 77.6 млн. евро. Следват Германия – с изпратени 76 млн. евро, и Великобритания – със 74.2 млн. евро. 

 

Сънародниците ни в Испания са изпратили на свои роднини и близки у дома 40.6 млн. евро в периода януари-март 2025 г.

 

И една важна подробност: към средата на 2025 г. българите са държали около 16 милиарда лева „под дюшека“, според някои анализатори. Според други обаче сумата е била двойно по-голяма.

 

Най-голям ръст има при депозитите между 50 000 и 100 000 лв., които достигат почти 19 млрд. лв., както и при спестяванията над 1 милион лева, сочи БНБ. 

 

КРАДЛИВ НЮАНС СИВО

 

През 2025 г. сивият сектор в България остава значим проблем, като оценки сочат, че е около 35% от икономиката, което го прави най-големия в ЕС.

 

Най-голям процент в сивата икономика генерира сектор хотелиерство и ресторантьорство – 70 на сто.

 

На второ място са селско и горско стопанство и риболов – 66%, следвани от изкуствата, забавленията и спорта – 58 на сто, сектор “Строителство” - 56%, търговия на едро и дребно – 53 на сто и производство – 49 процента.

 

В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14,2 млрд. лв.) и промишленото производство (13,6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика.

 

Сивата икономика расте ежегодно с близо 1 до 3 %.

 

АЛО, НА ПЛАЖ В ГЪРЦИЯ СМЕ

 

Около 4,8 милиона българи са пътували в чужбина през лятото на 2025 година. Общо през годината пътуванията зад граница са около 9 милиона.

 

През август над 314,8 хил. нашенци са били в Гърция. Общо за годината над 2 милиона българи са ходили в Гърция на почивка, екскурзия или по работа.

 

Стотици хиляди са пътували и почивали в Турция.

 

Най-много пари българските туристи са оставили в Гърция, където разходите им през лятото надхвърлят 23 млн. евро – с 19% повече спрямо 2024 г., показва доклад на базираната във Великобритания финтех компания Revolut.

 

На второ най-много сме харчили е Италия - около 12 млн. евро, а на трето – Великобритания - 9 млн. евро.

 

Значително се увеличават посещенията на българи в далечни страни. В Египет със 77% спрямо 2024 г. Обединените арабски емирства – плюс 60%. Япония – с 53 на сто.

 

Българите обичат да почиват у нас. Морският, планинският и селският туризъм обхващат все повече слоеве от населението. В България нашенецът се чувства господар. Освен това все по-желани са пътуванията през уикендите. Масово се запазват хотели и къщи за гости за 5-7 дни, със семейството или с приятели.

 

Точният брой на летуващите у нас българи е трудно да се посочи, защото не са все още малко тези, които плащат кеш, а собственици укриват данъци и нощувки.

 

ОБЛАГОРОДЯВАТ ЛИ ТРУДЪТ И ЧИТАНКАТА

 

1,042 млн. българи на възраст 15 - 64 г. са икономически неактивни, като от тях само 43,1% учат. Това означава, че малко над 590 000 лица в страната нито учат, нито работят. Това сочат данните на НСИ относно работната сила през второто тримесечие на годината. По-голям е броят на жените – те са 585,9 хил., при 456,1 хил. мъже. 

 

У нас все още важи излазът: Да работиш при живи родители е престъпление. И поговорката: Змия хващам, но работа не хващам

 

БЕДНОСТ

 

По принцип съм против милионерите, но ако ми предложат да стана такъв…“ Марк Твен, и пак той: "Ако всички бяхме богати, това значи, че всички щяхме да сме бедни".

 

Картината е следната: През 2025 г. официално бедните в България са 1.401 милиона души (21.7% от населението), като линията на бедност се повиши на 763.83 лева. Този брой хора живеят с доход под тази линия, като най-засегнати са възрастните и децата, а социалните помощи се очаква да достигнат до около 58 000 семейства.

 

Бедността има и ясни характеристики. Икономическата активност, образованието и етносът остават основните определящи статуса индикатори. Делът на бедните при безработните е 58,7%, докато при заетите той е 11,8%, при хората с начално и без образование – 56,3%, докато при висшистите – 4,8%, при ромите – 62,5%, докато при българите – 16,0%. Определящи риска от бедност са и броят на децата в домакинството, възрастта, полът.

 

Трябва да сме политически коректни, но данните се набиват на очи: 56,3 на сто от бедните са с начално и без никакво образование. При ромите бедността засяга 62,5%.

 

Бедността не е само заради липса на доходи, но и поради невъзможност с получените доходи да живееш нормално и да посрещаш разходите си.

 

Дразни и е несправедлива ножицата между бедните и богатите – разликата е 7 пъти. За едни розово, за други - сивото. Не е ОК.

 

И нещо, което упорито отказваме да разберем: Властта у нас, независимо кой я упражнява, лошо разпределя бюджета. Сектори от държавната администрация, МВР и др. са силно толерирани за сметка на други структури. Това лишава социалното подпомагане от реални средства. Обществен натиск, натиск и пак натиск. Друг начин няма, за да бъде принудена властта да мисли за хората.

 

Екип на Фрог нюз


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама