„Видях го с очите си – стреляха директно по редиците на протестиращите и хората падаха там, където стояха“. Гласът на Омид трепери, докато говори. Той се страхува да не бъде проследен. Да се пробие стената на мълчанието между Иран и външния свят изисква огромна смелост, защото властите наказват всеки, който говори.
Омид е в началото на 40-те си години, разказва BBC. Истинското му име е сменено заради сигурността му. През последните дни той участва в протести в малък град в южен Иран срещу влошаващите се икономически условия.
Той казва, че силите за сигурност са открили огън по невъоръжени демонстранти в неговия град. Използвали са автомати тип „Калашников“.
„Ние се борим с брутален режим с празни ръце“, казва той.
BBC е получила и други подобни разкази за действията на силите за сигурност след масовите протести, които обхванаха страната миналата седмица.
Оттогава властите са спрели достъпа до интернет. Това прави отразяването от Иран по-трудно от всякога. BBC Persian няма право да работи вътре в страната.
Един от най-големите национални протести се състоя в четвъртък, дванадесетата нощ на демонстрациите. Много хора са се присъединили именно в четвъртък и петък след призиви на Реза Пахлави, сина на последния ирански шах, който живее в изгнание. Шахът беше свален през Ислямската революция от 1979 г.
На следващия ден върховният лидер на Иран Али Хаменей заяви: „Ислямската република няма да отстъпи.“ След това предупреждение изглежда е настъпило най-кървавото насилие. Силите за сигурност и Корпусът на революционната гвардия изпълняват неговите заповеди.
Иранските власти обвиниха САЩ и Израел, че стоят зад безредиците. Те осъдиха „терористични действия“, съобщиха държавните медии.
Млада жена от Техеран казва, че миналият четвъртък е бил „като Деня на Страшния съд“.
„Дори отдалечени квартали на Техеран бяха пълни с протестиращи. Това са места, в които никой не би повярвал“, казва тя.
„Но в петък силите за сигурност само убиваха и убиваха. Видях го с очите си. Това ме разби напълно. Петък беше кървав ден“.
Тя казва, че след убийствата хората се страхуват да излязат. Много от тях вече скандират от алеите и от домовете си.
По думите ѝ Техеран е изглеждал като бойно поле. Протестиращите и силите за сигурност заемали позиции по улиците.
„Но във война и двете страни имат оръжия. Тук хората само скандират и ги убиват. Това е едностранна война“, казва тя.
Очевидци във Фардис, град западно от Техеран, разказват, че в петък членове на паравоенната милиция Басидж, която е под командването на Корпуса на революционната гвардия, внезапно са нападнали протестиращите. Това е станало след часове без полицейско присъствие.
Те са били с униформи и на мотори. Според свидетели са стреляли с бойни патрони директно по хората. Някои коли без номера са навлизали в алеи. Хората вътре са стреляли по жители, които дори не са участвали в протестите.
„Във всяка алея бяха убити по двама или трима“, твърди един от свидетелите.
Хората, които говорят пред BBC Persian, казват, че реалността в Иран е трудно разбираема за външния свят. Според тях броят на жертвите, за който се съобщава в международните медии, е само малка част от действителния.
Международни журналисти нямат свободен достъп до страната. Те разчитат главно на ирански правозащитни организации в чужбина. В понеделник базираната в Норвегия организация Iran Human Rights съобщи, че най-малко 648 протестиращи са били убити. Сред тях има и девет деца.
Някои местни източници и очевидци говорят за много по-високи числа. Те споменават стотици и дори хиляди убити в различни градове.
Държавните медии обаче съобщават, че около 100 служители на силите за сигурност са загинали. Те твърдят, че протестиращите, наричани от властите „размирници“, са подпалили десетки джамии и банки.
Проверени видеоклипове на BBC Persian показват запалени полицейски коли и правителствени сгради в различни градове.
Свидетелства и видеа са получени най-вече от големи градове като Техеран, Карадж, Ращ, Машхад и Шираз. Там достъпът до интернет чрез сателитната система Starlink е по-добър.
От по-малките градове, където са били първите жертви, почти няма информация. Там достъпът до Starlink е силно ограничен.
Но обемът, сходството и последователността на разказите от различни градове показват мащаба на репресиите и широкото използване на смъртоносна сила.
Медицински работници, които са говорили пред BBC, казват, че са виждали много убити и ранени протестиращи.
Те съобщават, че болниците са били претоварени. Много от тях не са могли да лекуват хората с тежки наранявания, особено в главата и очите. Някои свидетели твърдят, че телата са били натрупвани едно върху друго и не са били предавани на семействата.
Видеа в Telegram канала Vahid Online показват множество тела в Съдебномедицинския център в Кахризак край Техеран.
Виждат се семейства, които търсят близките си сред снимки на неопознати жертви.
В някои кадри се виждат черни чували с тела вътре и извън сградата. Част от тях не са били идентифицирани. В други видеа се вижда склад с трупове и камион, от който се разтоварват тела.
Работник в гробище в Машхад разказва, че в петък преди изгрев са били докарани между 180 и 200 тела с тежки наранявания на главата. Те са били погребани веднага.
Източник в Ращ казва, че в четвъртък 70 тела са били откарани в болнична морга. Според него силите за сигурност са искали „пари за куршумите“, преди да предадат телата на семействата.
Медицински служител в болница в източен Техеран казва, че около 40 тела са били докарани там в същия ден. Името на болницата не се съобщава заради сигурността на служителя.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че е „шокиран от съобщенията за насилие и прекомерна употреба на сила срещу протестиращи“.
„Независимо от точния брой жертви, използването на смъртоносна сила от страна на силите за сигурност е изключително тревожно“, заяви за BBC Persian Май Сато, специалният докладчик на ООН за правата на човека в Иран.
