Китайски представители са оказвали натиск върху европейски държави, като са им представяли т.нар. „правни съвети“. В тях се твърди, че националните гранични закони на тези държави ги задължават да отказват влизане на тайвански политици. Това са заявили повече от половин дузина дипломати и официални лица, запознати със случая. Ходът крие риск за свободата на европейската дипломация, за отношенията на ЕС с Тайван и за баланса на силите около един от най-опасните геополитически конфликти в света.
По думите на европейски дипломати и министерства, говорили пред The Guardian, китайските власти са изпращали официални ноти до европейски посолства в Пекин. В други случаи са се обръщали директно към европейските правителства чрез местните китайски посолства. Те са предупреждавали европейските страни да не „прекрачват червените линии на Китай“.
Подходите са били различни. Някои са били насочени към отделни държави, други към групи страни. В някои случаи са използвани писмени ноти вербале, което представлява полуофициална дипломатическа комуникация. В други случаи са проведени лични срещи. Това се е случило през ноември и декември. Поводът са били посещения в Европа на тайвански представители, сред които сегашният вицепрезидент и външен министър на Тайван, както и бивш президент.
Пекин е заявил, че „уважава суверенитета на европейската страна при въвеждането и прилагането на визова политика“. В същото време в една от нотите, видяна от The Guardian, се твърди, че съществува „институционална пролука“. Според Китай тя е позволила честите посещения на тайвански политици.
Китайските представители са се позовали на няколко европейски регламента. Сред тях е и Шенгенският граничен кодекс. Той предвижда, че условие за влизане на граждани извън ЕС е те „да не се считат за заплаха за международните отношения на която и да е държава-членка“.
Според разбирането на дипломатите, с които The Guardian е говорил, китайската теза е следната: допускането на тайвански официални лица би застрашило отношенията на съответната европейска държава с Китай.
В някои случаи китайската страна е споменавала и Виенската конвенция за дипломатическите отношения. В други е предлагала европейските държави да последват примера на ООН и да забранят достъпа на тайвански представители до държавни сгради.
„Начинът, по който Пекин тълкува тези правила, е много смел“, заяви Зсузана Ана Ференци, доцент в Националния университет „Донхуа“ в Тайван. „Според Пекин връзките между ЕС и Тайван застрашават отношенията между ЕС и Китай. Това не е нито възприятието, нито реалността в Европа“.
Министерството на външните работи на Китай не е отговорило на въпроси. В нотата обаче се казва, че европейските страни трябва да отказват признаване на „т.нар. дипломатически паспорти“, издадени от Тайван. В документа се настоява Тайван да бъде възпрепятстван да изпраща свои представители в Европа за официални контакти и обмен.
„Китай се надява институциите на ЕС и европейските държави, в името на по-широките интереси на отношенията между Китай и ЕС, да вземат политическо решение да отказват влизане на т.нар. президент или вицепрезидент на Тайван, включително бивши такива“, се казва още в текста.
В нотата се посочват посещения на тайвански представители в Белгия, Чехия, Полша, Нидерландия, Италия, Австрия, Германия, Литва, Дания, Естония и Ирландия. Според Пекин те „сериозно подкопават отношенията между Китай и ЕС“.
Специално е споменато и участието на тайванския вицепрезидент Сяо Би-хим в сграда на Европейския парламент в Брюксел. Тя е говорила на среща на Междупарламентарния алианс за Китай. Китай твърди, че там тя е промотирала идеи за „независимост на Тайван“.
Външните министерства на Норвегия и Финландия потвърдиха, че са получили подобни указания. Те заявиха, че визовите правила по отношение на Тайван се определят от съответните органи на Шенген.
Говорител на британското външно министерство заяви, че влизането в Обединеното кралство се определя единствено от националните закони и имиграционни правила. Те се прилагат еднакво за всички, включително за хората от Тайван.
Министерството на външните работи на Тайван заяви, че посещенията на тайвански представители в Европа „нямат нищо общо с Китай“ и че Пекин няма право да се намесва.
„Истинската заплаха за международните отношения на Европа са именно принудителните мерки на Китай срещу други държави и заплахите му за употреба на сила срещу Тайван“, заяви говорител. „Това подкопава световния и индо-тихоокеанския мир и стабилност“.
Според The Guardian получените китайски „правни съвети“ не се смятат за юридически издържани от европейските държави. Въпреки това тонът им е бил възприет сериозно, особено от по-малки страни.
„Това е още един начин да се създаде тревога сред държавите членки, че отношенията им с Китай може да бъдат изложени на риск“, каза Ференци. „Пекин знае, че някои страни в ЕС в момента много се нуждаят от китайски инвестиции“.
ЕС не заема официална позиция за статута на Тайван. Съюзът има официални отношения с Пекин, но поддържа и „стабилни“ неофициални връзки с Тайпе чрез парламентарни контакти и търговия. Няколко европейски държави и самият ЕС имат търговски офиси в Тайван, които изпълняват ролята на неофициални посолства.
През последните години ЕС е под все по-силен натиск от Китай. Пекин смята Тайван за своя провинция и заявява, че ще го анексира, ако е необходимо със сила. Част от стратегията му е да изолира Тайван от международните структури.
Клаус Сун, анализатор в института Merics, заяви, че този ход се вписва в дългогодишната стратегия на Китай да възпира задълбочаването на отношенията с Тайван.
„Пекин се опитва да каже: помислете добре, преди да пускате тайвански официални лица. Това не е директна заплаха, но е настойчиво напомняне“, каза той.
