Докато Доналд Тръмп говори за „по-евтин бензин“ и инвестиции за 100 млрд. долара, американската намеса във Венецуела заплашва да разклати световния петролен пазар и да удари директно Русия. Страна с най-големите нефтени резерви в света се превръща в арена на сурова геополитика, в която цените, Китай и войната в Украйна са свързани много по-дълбоко, отколкото изглежда.
Свързани са по една проста, но много мощна линия: цената на петрола изкарва пари за война и влияние.
Когато САЩ влизат във Венецуела, те не просто местят режим. Те местят баланса на световния енергиен пазар. А от него зависят Китай, Русия и войната в Украйна.
Венецуела има най-големите петролни запаси в света, но в момента те са „заключени“ от санкции и разруха. Ако САЩ ги отключат дори частично, на пазара ще влезе още милион барела дневно. Това вече се случва в свят, който е залят с петрол от САЩ, Бразилия и Гвиана.
Повече петрол означава по-ниски цени.
За Русия това е директен удар. Руската държава се финансира от износ на петрол и газ. Колкото по-ниска е цената, толкова по-малко пари има Кремъл за армията, дроновете и ракетите срещу Украйна. Един спад от 10-15 долара за барел означава десетки милиарди по-малко за Москва годишно.
Китай е другият ключ. В момента Пекин купува около половината венецуелски петрол, при това евтино и сиво, заобикаляйки санкциите. Ако САЩ поемат контрол върху Венецуела, Китай губи евтин, сигурен източник на тежък петрол. Това увеличава зависимостта му от Близкия изток и от американския флот, който контролира морските маршрути.
Украйна е третият възел. Русия може да воюва дълго, само ако цените на петрола са високи. Американският контрол върху Венецуела е начин да се създаде постоянен натиск над цените, без санкции и без пряка конфронтация.
Така Венецуела се превръща в нещо повече от латиноамериканска криза. Тя става енергиен лост, с който Вашингтон натиска Москва и Пекин едновременно.
Тръмп може да говори за бензин и инвестиции, но реалната игра е за това кой ще държи кранчето на световния петрол – а от него зависи кой ще има пари да води войни и да диктува реда.
Планът на Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп никога не е криел плановете си за Венецуела. „Едно от нещата, които Съединените щати ще получат от това, ще бъдат още по-ниски цени на енергията“, заяви Тръмп на 9 януари по време на среща с енергийни ръководители. „Нашите гигантски петролни компании ще инвестират най-малко 100 млрд. долара от собствените си средства във Венецуела“, каза президентът.
Дарън Уудс, шефът на петролната компания Exxon Mobil, не прие тази идея с ентусиазъм.
„Активите ни там бяха национализирани два пъти. Така че можете да си представите, че за да се върнем за трети път, ще са необходими много сериозни промени“, каза той на президента.
При неясното бъдеще на страната евентуалното участие на САЩ във Венецуела би могло теоретично да предизвика шокови вълни на световните пазари на суровини. Страната притежава най-големите доказани петролни резерви в света.
Да се използват тези резерви обаче е много по-трудно, отколкото изглежда, казват експерти от сектора пред Kyiv Independent.
Санкции, скъп добив и рухнала инфраструктура
Съчетание от фактори направи венецуелския петрол труден за износ, което ограничи влиянието му върху световните пазари. От края на 2000-те години САЩ се опитват да направят купуването на суровини от Венецуела практически невъзможно за трети страни.
В резултат производството спадна. Въпреки това Венецуела успя да продава малки количества суров петрол. Подобно на Русия страната използваше различни схеми за заобикаляне на американските ембарга.
„Износът на венецуелски петрол, превозван от компании извън Chevron, се извършваше основно с така наречения „сенчест флот“ или с танкери, участващи в незаконна търговия“, обясни Гъс Васкес, ръководител на цените на петрола за Америка в Argus Media.
Тези схеми позволиха на страната да продава суровината си, но на висока цена. Венецуелският петрол се търгуваше със значителни отстъпки, за да се компенсира рискът от санкции.
Основният купувач беше Китай. Според оценки на Argus Media, предоставени на Kyiv Independent, Пекин е внасял около половината от цялото венецуелско производство.
Тежък петрол и разруха
По-сериозният проблем е типът петрол, който Венецуела произвежда.
Сортът Merey е „тежък“, което го прави по-труден и по-скъп за рафиниране. Освен това той се продава с около 22 долара под цената на Brent, най-вече заради американското ембарго.
Санкциите, корупцията и лошото управление превърнаха венецуелската петролна индустрия в развалина.
„За да се разбере мащабът на щетите, достатъчно е да се каже, че части от някои неизползвани газопроводи са били напълно откраднати. Много инсталации са били ограбени от резервни части и не са получавали поддръжка от десетилетия“, каза Васкес.
Така страната се срина от водещ световен производител до второстепенен играч. В началото на 2000-те Венецуела добиваше около 3 милиона барела на ден. В края на 2025 г. този обем е около 900 000 барела.
Според прогнози, цитирани от Reuters, връщането към старите нива може да отнеме до десет години.
Производството може да нарасне до около 1,3–1,4 милиона барела на ден през следващите две години. По-високи нива са малко вероятни. През следващото десетилетие добивът може да стигне 2,5 милиона барела, ако бъдат направени мащабни инвестиции.
„Въпросът е дали петролните компании ще вложат над 100 млрд. долара, необходими за развитието на венецуелската индустрия“, каза Хенри Сандерсън от Кралския институт за обединени служби (RUSI).
Пренаситени пазари
Американските компании се колебаят да инвестират, защото политическият режим във Венецуела остава, а печалбите са несигурни.
„Никой не иска да влиза там, когато един случаен шибан туит може да промени цялата външна политика на страната“, каза енергиен инвеститор пред Financial Times.
Дори малко увеличение на производството обаче може да понижи цените, защото пазарът вече е пренаситен, а търсенето спада.
„Интересното е, че през последните дни цените на петрола всъщност паднаха“, каза Сандерсън. „Преди всяка военна операция водеше до ръст. Сега виждаме, че светът е залят с петрол“.
Бразилия и Гвиана увеличават добива. САЩ също произвеждат повече под лозунга на Тръмп „drill, baby, drill“.
Международният валутен фонд прогнозира, че 2026 г. няма да бъде година на силен икономически растеж, което също намалява търсенето.
„Все по-ясно се вижда как електромобилите започват да изместват търсенето на петрол“, каза Крис Айлет от Chatham House. „Това е най-видимо в Китай, който иска да намали зависимостта си от внос“.
Защо тогава Венецуела?
Една причина е типът рафинерии в САЩ, които са пригодени за „тежък“ петрол.
„Америка е най-големият производител на петрол в света, но повечето от този петрол е лек шистов“, каза Айлет. „Около 60% от бензина в САЩ идва от тежък канадски петрол, който американските рафинерии обработват по-лесно. Това може да се възприема и като въпрос на национална сигурност“.
Геополитиката зад петрола
Експертите смятат, че истинските мотиви на САЩ са геополитически.
„Военната операция беше незабавен и телевизионен успех. Това са нещата, които Тръмп харесва“, каза Сандерсън. „Той иска да покаже, че Западното полукълбо е заден двор на САЩ и че Китай и Русия нямат място там“.
Айлет е съгласен. „Това е игра на сурова сила и контрол над Западното полукълбо“.
Това обаче не означава автоматично, че САЩ признават Украйна за част от руската сфера.
„Не е толкова просто, че САЩ вземат Венецуела, а Русия получава Украйна“, каза Сандерсън.
За Русия американската намеса е лоша новина.
„Перспективата за повече венецуелски петрол на пазара може да свали цените“, каза Айлет. „А това би било лошо за Русия и способността ѝ да води война“.
