Между 2021 и 2023 г. в България са подадени едва пет сигнала за корупция, свързана с европейски средства, сочи доклад на Сметната палата. В резултат на това са наложени само две глоби на лица, ангажирани с управлението на тези средства. Причините за липсата на повече сигнали, твърди одитът, са, че служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите.
Докладът проследява работата на девет органа – Министерският съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните. В него се отбелязва, че България разполага с Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но управлението на този процес на национално ниво е недостатъчно ефективно.
В заключение одитът посочва, че предприетите мерки срещу корупцията са с ниска ефективност и страдат от сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво. Към януари 2025 г. в страната няма действащ стратегически документ, който да определя дългосрочната визия и цели на националните политики за превенция и противодействие на корупцията, с ясно дефинирани мерки, дейности и отговорни органи за изпълнение и контрол.
