На крайградска жп гара край Киев два вагона в синьо-белите цветове на Украинските железници стоят на перона с работещи двигатели, докато снегът вали непрекъснато. Влакът не пътува никъде, но осигурява топлина, светлина и вода за хора, останали без електричество и отопление след руските удари по енергийната система.
Това са т.нар. „Влакове на непреклонността“, създадени за да осигурят убежище и да поддържат морала на хората в разгара на една от най-тежките зими от началото на войната, разказва BBC.
В един от вагоните Алина гледа как малкият ѝ син Тарас играе с играчки, предоставени от международни хуманитарни организации.
„Живея на 17-ия етаж в нова сграда, но нямаме асансьор, ток и вода“, казва тя. За децата влакът е не само топло място, но и сравнително безопасно пространство за срещи с приятели.
Разговорът рязко става по-тежък, когато Алина разказва за баща си, загинал преди две години, на фронта край Бахмут.
Въпреки това тя казва, че ще се връща отново и отново във влака, за да се скрие от студа и нощните удари.
Президентът Володимир Зеленски обвинява Русия, че умишлено използва суровата зима, за да удря електроцентрали и енергийна инфраструктура. Кметът на Киев Виталий Кличко дори призова хората, които могат, временно да напуснат града, за да се намали натискът върху системата.
В източната част на Киев Юлия и Игор живеят временно в стар блок, след като домът им е бил повреден при руски удар. Токът идва за минути, след което отново изчезва.
„Днес имахме електричество за около четири минути“, казва Игор.
„При този студ апартаментът изстива много бързо“, добавя Юлия.
Те отопляват дома си с нагрети на котлон тухли и обличат едногодишния си син с няколко слоя дрехи. През уикенда ще заминат при роднини извън града.
Междувременно екипи на енергийните компании работят денонощно, за да възстановяват повредени кабели и съоръжения, често в лед и сняг.
„Работим в авариен режим. Оборудването е на предела си, за да имат хората поне светлина“, казва инженер от енергийната компания DTEK.
Във „Влаковете на непреклонността“ идват и деца като 11-годишния Стас, който си спомня първия ден на войната и признава, че най-много го е страх от руските дронове нощем.
„Когато чуеш нещо да лети, не знаеш дали ще избухне или ще оцелееш“, казва той.
Когато във влака прозвучава въздушна тревога, хората са принудени да го напуснат и да тръгнат към убежища – или обратно към студените си домове. Но всички казват, че ще се върнат.
Според BBC най-големият страх на хората в Киев не е само тази изключително тежка зима, а че краят на войната и човешките загуби все още не се вижда.
