Космическата програма на Русия, някога символ на съветския триумф, преживява исторически срив. През 2025 г. „Роскосмос“ е извършил едва 17 ракетни пуска, връщайки страната към нивата от началото на 60-те години, когато започва ерата на Юрий Гагарин.
Статистиката на падението
Сравнението с останалите световни сили показва, че Русия вече не е в същата категория с лидерите. Глобалната картина за изминалата година изглежда така:
САЩ: 181 пуска (доминирани от SpaceX на Илон Мъск)
Китай: 91 пуска (бурно развиваща се държавна и частна програма)
Русия: 17 пуска
Индия: 12 пуска (която вече диша във врата на Русия)
За първи път в историята броят на изстрелванията на една частна американска компания (SpaceX) надвишава десетократно тези на цялата руска държавна машина.
Причините за системния срив
Експертите посочват четири основни фактора, които доведоха до този технологичен и оперативен колапс:
Изолация и санкции
След 2022 г. Русия загуби най-печелившите си договори за изстрелване на чужди сателити (като OneWeb). Западните санкции прекъснаха доставките на критично важна микроелектроника, без която модерните спътници и навигационни системи са невъзможни за производство.
Финансов и кадрови отлив
Войната в Украйна поглъща по-голямата част от държавния бюджет. Космическата индустрия е недофинансирана, а масовата мобилизация и емиграцията на млади инженери и учени лишиха „Роскосмос“ от кадри.
Технологично изоставане
Докато САЩ и Китай успешно използват ракети за многократна употреба, Русия все още разчита на модифицирани версии на технологии от съветската ера. Липсата на иновации прави руските пускове икономически неизгодни.
Провалът на „Луна-25“ и други мисии
Крахът на лунната мисия „Луна-25“ през 2023 г. беше само началото на поредица от технически провали, които разклатиха доверието в руската инженерна школа.
От „Лидер“ до „Зрител“
Кремъл десетилетия наред използваше космоса като инструмент за пропаганда и доказателство за величие. Днес обаче обещанията за „изпреварване на Америка“ звучат нелепо. Русия вече не е конкурент, а по-скоро застаряващ наблюдател в новата ера на комерсиалния и междупланетен космос. Допълнително към всичко това е и инцидентът след непосредствено изстрелването на кораба „Союз МС-28“, който успешно достигна Международната космическа станция, но остави след себе си разрушена стартовата инфраструктура Байконур.
Ако тенденцията се запази, в рамките на следващото десетилетие Русия рискува да загуби възможността дори да поддържа собствената си орбитална група от спътници за комуникации и военно наблюдение, което би имало катастрофални последици за националната ѝ сигурност.
