В последните години няма нищо по-лесно от това да си направиш профил в някоя социална мрежа. Безплатно е, става бързо и, общо взето, няма особено значение на колко години си. И българските деца гребат с пълни шепи от този безбрежен океан от информация – страната ни е с най-ниска възраст на създаване на профили в социалните медии.
Добра новина ли е това? Или може би е лоша?
Едни казват, че ранното навлизане в социалните мрежи и онлайн света като цяло е нещо полезно, защото подготвя децата за бъдещето и ги прави дигитално грамотни. Други обаче предупреждават, че, дори това да е така, цената е прекалено висока.
Сред тях е и Слави Стоев, психолог, автор на детски книжки и един от създателите на подкаста „Естествен интелект“.
Два огромни проблема
Към днешна дата науката е доказала със сигурност поне два огромни проблема, свързани неконтролираната употреба на социални мрежи от деца.
Първият е загубата на способност да се задържа фокусът и концентрацията върху нещо, което не е вълнуващо и интересно. А това, на практика, е огромна част от процесите на учене и работа, които съпътстват израстването на един човек.
„Огромна част от живота ни минава в полагане на усилия, за да получим награда някъде в бъдеще. Базовите умения за подобен тип функциониране на психиката се създават в първите години“, обяснява Слави Стоев.
Вторият доказан негативен ефект е спадане на способността за социализация - социалните умения, които, по думите на психолога, ни превръщат в хора и ни позволяват да общуваме в рамките на обществото.
„Когато съберем тези две неща, се получава един феномен, който е все по-разпознаваем – младите хора имат много ниско ниво на емоционална регулация. Все по-често клинично здрави деца дават симптоматика на хора с клинично ниско ниво на емоционален самоконтрол. Не могат да отлагат удоволствия, не могат да се справят със скуката, не могат да се справят с нетърпението, не могат да се справят с гнева, тревожността и фрустрацията от живота“, изброява Слави Стоев.
Къде е балансът?
Тук, логично, се появява въпросът за баланса. Какво е контролирано използване на социалните мрежи? Колко време е нормално децата да стоят в платформите? Има ли безопасна доза?
В отговор на тези въпроси психологът акцентира, че социалните мрежи са разработени изначално да бъдат пристрастяващи и когато една безкритична психика бъде изложена на тях, тя е много по-податлива на поражения от една по-зряла такава.
„Нали затова не даваме на децата алкохол, оръжие и цигари - защото не могат да намерят баланса в използването им. Когато говорим за нещо, доказано пристрастяващо, като социалните мрежи, нещата не са много различни“, прави паралел той.
И ако това сравнение не е достатъчно образно, ето ви още едно:
„Когато социалните мрежи дефинират модела на невронални свързвания във фаза на активно създаване на такива, в която се определя как ще работи мозъкът на конгнитивно и емоционално ниво, тези социални мрежи могат да изиграят много лоша шега. Както алкохолът за черния дроб или цигарите за белия“.
Доверие и комуникация: Какво е решението?
Но има ли смисъл да набелязваме проблеми, ако не дадем възможни решения? В случая все още няма такива със 100% успеваемост, но пък системите за т.нар. „дигитален детокс“ прибягват до добре изпитани техники - същите, по които работят програмите за превенция на насилието в училищата, употребата на наркотици и т.н.
Те са свързани с развиване на емоционална интелигентност и ангажирането на децата с конструктивни дейности, които им помагат да канализират енергията си в нещо градивно - спорт, кръжоци и всичко, свързано със социализация и съзидание. Или точно обратното на това, което най-често те правят в социалните мрежи.
„Първото, което могат да направят родителите, е да допускат възможно най-късно децата в социалните мрежи. Но не с насилие и забрани, а с ясна комуникация защо е нужно това. Освен това те трябва да изградят такова ниво на доверие с детето си, че то да им споделя какво се случва в социалните мрежи“, казва Слави Стоев, а в заключение добавя:
„Онлайн средата не е най-добрата за децата ни, но неизбежно ще използваме мрежата и социалните медии. Това, което трябва да открием като хора и общество, е как да живеем с тези платформи, от които има и много ползи, като минимизираме токсичния ефект от тях“.
И явно всички тези опасения, споделени от психолога, вече се припознават на законово ниво в множество държави по света.
Австралия прие исторически закон, с който наложи пълна забрана за социални мрежи за деца под 16 години.
Норвегия финализира плановете си за вдигане на възрастовата граница на 15 години (досега беше 13) и въвежда задължителна електронна проверка на възрастта.
Франция въведе концепция за „дигитално пълнолетие“ на 15 години. Децата под тази възраст се нуждаят от изрично родителско съгласие.
Дания, Испания, Италия и Гърция активно обсъждат или вече тестват пилотни системи за възрастова верификация.
Какво се случва в България ли? С изключение на някои плахи опити, темата се разисква от време на време по телевизионните студия, но остава извън фокуса на законодателите.
А дали това е добра или лоша новина, всеки сам може да прецени.
Иван Гайдаров
