НАТО обмисля създаването на постоянен контингент в Гренландия, след като няколко европейски държави се присъединиха към ангажимента на Дания за изпращане на военни с цел засилване на сигурността на арктическия остров, съобщава Financial Times. Новината идва след десетилетия, през които алиансът и неговите европейски членове в частност не проявяваха интерес към региона.
Това обаче се промени, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да става все по-категоричен, че островът ще стане част от Съединените щати по един или друг начин.
Министърът на отбраната на Дания Троелс Лунд Поулсен заяви в четвъртък, че Копенхаген обмисля разполагането на повече датски войници в Гренландия. Покана за дислоциране на части ще бъде отправена и към останалите държави членки на НАТО. Целта е да се създаде по-постоянно военно присъствие на алианса в арктическата територия.
Към ангажимента на Дания се присъединяват Германия, Обединеното кралство, Франция и Финландия. Те се ангажираха да изпратят ограничен брой войници на острова, като според европейски дипломати идеята е да се покаже на САЩ, че Дания и останалите европейски страни се отнасят сериозно към сигурността в Арктика.
Увеличението на европейския военен контингент на ледения остров обаче ще бъде ограничено.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че около 15-те френски войници в Гренландия скоро ще бъдат подсилени със сухопътни, въздушни и военноморски средства. По думите му Европа е „разклатена в някои от своите убеждения“, включително от появата на „съперници, които не е очаквала“. Франция и Канада ще открият консулства на острова през следващите седмици.
Германия съобщи, че ще изпрати 13 разузнавачи, Обединеното кралство – един офицер, Норвегия – двама войници, а Швеция – няколко. Финландски представител заяви, че Хелзинки вероятно ще обяви своя принос по-късно в четвъртък.
„Тези войски не биха могли да спрат американска инвазия. Това е невъзможно. Затова посланието трябва да бъде деликатно. Целта е да покажем, че засилваме сигурността в Арктика и че има още какво да се направи“, обяснява високопоставен дипломат от една от участващите страни пред Financial Times.
