Великобритания вече не е сред най-желаните дестинации за имиграция. През последната година над 250 хиляди души са напуснали страната, сред които чужденци и млади британци, търсещи по-добри условия за живот. Високите разходи, недостъпните жилища и проблемите в обществените услуги са сред основните причини. Дори заможни хора, включително над 10 хиляди милионери, обръщат гръб на Обединеното кралство.
Сред най-големите групи чужденци, напуснали Острова, са българите. По официални данни около 11 хиляди наши сънародници са си тръгнали от Великобритания през последната година, докато едва 4 хиляди са се установили там. Това нарежда България сред страните с най-голям отрицателен миграционен баланс спрямо Обединеното кралство. Повече напуснали има само от Румъния и Полша, съобщава Нова телевизия.
Една от историите на завръщане е тази на Венера Стоянова и нейното семейство. Те са живели в Лондон повече от десет години, водени от желанието да осигурят по-добър живот и образование за децата си. Решението да се върнат обаче идва именно от тях. След като завършва „Кингстън юнивърсити“, дъщерята на Венера категорично избира да се реализира в България, което накланя везните и за цялото семейство.
През лятото Стоянови напускат Лондон и се установяват в родното село Дивотино, край Перник, без предварително подсигурена работа. Въпреки това, те бързо намират професионална реализация. Венера започва работа като учител по английски език в езикова гимназия в Перник, а съпругът ѝ се реализира като треньор.
Преди завръщането си Венера е преподавала в българското училище „Звънче“ в Лондон и активно е работила за съхраняване на българската култура сред децата на емигранти. Днес тя споделя, че адаптацията в България е по-лесна благодарение на подкрепата на колегите и на факта, че все повече семейства избират да се върнат у дома.
По думите ѝ тенденцията е ясно забележима – все по-често българи от Великобритания вземат решение да се завърнат, привлечени от възможността за по-спокоен живот, близостта до семейството и усещането за принадлежност.
