Инфлацията в сектора на услугите остава ключов риск за еврозоната, като бъдещите решения на ЕЦБ ще зависят от динамиката на заплатите и вътрешния ценови натиск. Управителят на БНБ Димитър Радев заяви в интервю за Econostream, че при влошаване на перспективите всички опции остават възможни.
В интервюто за Econostream управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Димитър Радев подчерта, че промяна в паричната политика ще бъде възможна само при ясно изменение на инфлационната картина.
„„Промяна в позицията на паричната политика би изисквала ясна и съществена промяна в перспективите за инфлацията“, заяви Радев.
По думите му затягане на политиката би било оправдано при доказателства за „устойчива инфлация, по-специално в групата на услугите“, както и при „силен растеж на заплатите“ и сигнали, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията. Обратно, разхлабване на политиката би било възможно само при „устойчиво и широкообхватно потвърждение, че базисната инфлация трайно се установява под целта от 2%“.
За българската икономика това означава, че цените на услугите и заплатите остават ключов фактор за финансовите условия в страната, независимо че България все още не е член на еврозоната. В условията на валутен борд паричната политика на ЕЦБ се предава индиректно чрез лихвите, кредитирането и достъпа до финансиране.
Радев отбеляза, че инфлационните рискове в момента изглеждат по-балансирани, но подчерта, че несигурността остава висока. „„На този етап развитието на инфлацията в групата на услугите има ключово значение за цялостната оценка“, каза той.
Запитан за бъдещата траектория на лихвените проценти, управителят на БНБ отказа да поеме предварителен ангажимент. „Ако перспективите за инфлацията се влошат съществено… всички опции ще трябва да останат на масата“, заяви Радев, като добави, че решенията ще се вземат изцяло въз основа на постъпващите данни.
