На 25 януари 1995 г. норвежка ракета, изстреляна с цел изучаване на Северното сияние, бе погрешно разпозната от Русия като ядрен снаряд, насочен директно към Москва. В продължение на повече от час, в студения зимен ден, светът се докосна до най-лошите кошмари на Студената война. В един обикновен следобед, военни техници на радари из северна Русия забелязаха тревожен сигнал на екраните си. Ракета бе изстреляна край норвежкото крайбрежие и се издигаше бързо. Къде отива и представлява ли заплаха?
Мнозина смятаха, че ядреното напрежение е изчезнало след падането на Берлинската стена.
За наблюдаващите небето последствията изглеждаха ужасяващи. Те знаеха, че една ракета, изстреляна от американска подводница в тези води, би могла да достави осем ядрени бойни глави до Москва за 15 минути. Сигналът бе предаден спешно на руския президент Борис Елцин.
Той стана първият световен лидер, който активира „ядрената чанта“ – куфар, съдържащ инструкции и технологии за задействане на ядрени оръжия. От края на Втората световна война ядрените държави следват политика на възпиране, основаваща се на идеята, че ако воюващи държави предприемат масивни ядрени удари, това ще доведе до взаимно унищожение. В този напрегнат момент Елцин и съветниците му трябваше да решат спешно дали да отвърнат.
Както всички знаем, този тревожен ред от събития не приключи с катастрофа. Въпреки високото напрежение, историята се превърна в любопитна новина в края на вечерните емисии, придружена от черния комичен хит на Том Лерър „We Will All Go Together When We Go“ („…всички ще се съберем заедно, когато си отидем“).
Световните валутни пазари се разлюляха, докато политици, военни началници и журналисти прекарваха час в трескаво събиране на информация. В 14:52 GMT хората, които бяха наясно с потенциалната криза, успяха да си поемат дъх. Interfax коригира съобщението си, уточнявайки, че макар системата за ранно предупреждение на Русия да е регистрирала изстрелване на ракета, тя е кацнала на норвежка територия.
По-късно норвежки служител по отбраната потвърди, че изстрелването е било мирно. То е част от рутинна научна програма на цивилната ракета-обсерватория и е целяло събиране на информация за Северното сияние, уникалното атмосферно явление, известно като aurora borealis. Ракетата кацна както е планирано в морето край отдалечения арктически остров Шпицберген, далеч от руския въздушен коридор. Часове след потвърждението на грешката, неназовани руски отбранителни източници споделиха пред Interfax, че „е твърде рано да се каже“ дали изстрелването е било предназначено да тества техните радари за ранно предупреждение.
