Демографските данни се равняват на чума и война, но ни занимават с глупости.
Ленин беше казал: „Eлектрификация плюс съветска власт равно на комунизъм”. Фразата минаваше за култова, както биха се изразили някои млади днес, близо 40 години. После „нежната революция” би шута на Ленин, а мястото му бе заето от преход с претенции за демокрация, ред и пазарна икономика. Междувременно магистралите, които бяха почнати по време на социализма, се разбиха, заводите отидоха за скрап, а текезесетата паднаха под напора на денационализацията, както Бастилията пред гневната тълпа. Не търсете в този увод елементи на оптимизъм, каквито би било редно да има, ако се придържах към съвременните разбирания за „креативна комуникация”. Оптимизмът напоследък се свързва единствено с това дали ще получиш реална сметка за ток, парно или нещо друго, дали цените на хляба и млякото ще са като вчерашните, или ще успееш ли да се прибереш навреме за турския сериал Мънички мечти, но затова пък сбъдваеми. Поне част от тях. Дотам сме се докарали.
Не ме интересува вече дали Цветан Цветанов е получил някакви 150 хил. лева по странен начин, защото тази, която го обвинява и разобличава, има гардероб за над 500 000 лева и имоти, които едва ли съответстват на платените данъци. Не ме интересува и защо журналистиката се срина до перверзията медия да дава пресконференции за материалите си, а други медии да ги отразяват. Какво би станало, ако и други медии прихванат от тази шарка? И след като формите на реклама стигнаха до взривяване на входни врати, какво ли ни очаква в бъдеще? Не са виновни Дачков и Патрашкова, че се намериха купувачи за стоката. Същите купувачи се изтупват в маркови парцалки за 1 евро от "Илиянци", а после се чудят защо ги сърби цялото тяло. Нужна е хигиена, ама а де. Падаме си по евтинкото, но да е лъскаво Има далеч по-важни неща, но не са ефектни. От известно време ни заливат демографски новини, сравними по драматизъм с холерата и войната. Нацията ни се топи, останките от нея изпростяват фатално, а БНТ ни залива с песни за Евровизия, сякаш самосвал изсипва хлор в градското водохранилище.
На всичкото отгоре сме на път от селска нация да се превърнем в градска. В България винаги се е знаело, че селото храни града. Но като изчезне селото, какво ще ядем? Всъщност ГЕРБ сами са си виновни за ситуацията и гърча, защото нямат един боец в редиците си, който интелигентно и аргументирано да обясни и защити позициите на управлението. Сал един Борисов не стига. И Цезар без генералите и легионерите си щеше да е просто един смел мъж. Като говорим за смъртта на българското село, няма как да не споменем циганизацията. Без нея то все още можеше да има някакъв шанс. Кръгът е затворен от години. Можеш да се изхранваш от селски бизнес, ако произвеждаш продукт. Опи-таш ли подобен бизнес обаче,
идват рояци гладни роми и отмъкват каквото си отгледал Нищо не може да ги спре, защото гладът е страшно нещо. Стига се до извращения, въоръжени грабежи, насилие и убийства. Младите хукват към града, а старите заключват вратите и се молят на Господ злото да ги подмине тази нощ. Така не се живее, това не е живот. Половината селяни вече са в София, другата половина – в Пловдив, Варна, Бургас и още два-три града. Обикалят строежите, въртят кирки по шосетата, продават в моловете, сервират по морето, а кредитите им все по-често стават лоши.
За да завъртиш малък бизнес, трябва да разпределиш по чиновническата верига определен финансов ресурс. Същото важи и ако решиш да се пробваш в европейски програми. Дори да стигнеш все пак до пазара със своя продукт, там те посреща контрабандната стока и те нокаутира за секунди. Преди да се освестиш, идват съдия изпълнителят и събирачите на дългове, известни със своята коравосърдечност. И крепостта, наречена частна инициатива, пада като пясъчна кула. Президентът Рейгън наричаше Съветския съюз Горна Волта с ракети Не знам как ни наричат нас в ЕС, но е сигурно, че някогашните ни дружки от Варшавския договор Полша, Унгария, Чехия и др. ни се привиждат днес като халба бира в пустиня. Протягаме ръка и а-ха да я стигнем, но се оказва мираж. И вместо да се амбицираме и мобилизираме, все по-често се оказваме в Елин-Пелиновата матрица - тъга и мизерия. Не е ли по-добре и нас да ни сравняват с Горна Волта, но поне да сме с АЕЦ. И това не смеем да направим. Ама не защото атомната централа щяла да е скъпа, макар именно тази причина да ни изтъкват, а защото май един министър се опитва да тъче на два стана. Вече удари един джакпот – на австрийската ЕВН, но му се иска да се пробва на руска и американска рулетка.
Има път за оправяне и началото му е върховенство на закона. Но не както го разбират някои български управници и съдебната ни система. Не е вредно да се започне с озаптяване на адвокатската мафия, проверка на магистратските доходи и имоти и всекиму – заслуженото. Личният пример е много важен. Контрол на монополистите. Цените у нас са по-високи от тези в Западна Европа и някой се опитва да ни убеждава, че това било пазарна икономика. Няма такъв филм. Разбиват се картелите, контролира се вносът и пазарът. Не е толкова сложно, но се иска воля. Следващият етап от пътя е слагане край на циганизацията. Сапун, учебници и презервативи до дупка. Който краде и бие – в кауша. Който учи, ще сполучи.
Реално орязване на администрацията и съкращаване на бюрократичните процедури. Правенето на бизнес трябва да е стимул, а не бой на негри в тъмна нощ. Приемане на преференциални поправки в законодателството за селските райони. България е селска страна и в това е нашият шанс. Имаме територия, от която можем да преяждаме и да изнасяме. При това екологична продукция. Но гладуваме, което е абсурд. Тези, които заминаха навън, няма да се върнат Но на тези, които останаха, трябва да се даде шанс. Това означава спазване на законите, закрила на бизнеса и спокойствие за обикновените хора. Наплашеният човек не е креативен, както обичат да се изразяват политолози и кандидат-студенти. Той сънува как нахлува в именията на богатите и се разправя с тях. Жадува мъст, защото животът му се търкаля съсипан из бурените на родната действителност. И озверява, като вижда децата му да се мъчат.
Ако не започнат да се случват час по-скоро тези няколко неща, ни чака либийски вариант. Не, не преувеличавам. Когато сълзите от мъка са повече от сълзите на радост – чакай погроми. Това не са камъни в градината на сегашните управляващи. Падна им се късата клечка – да спасяват страна в разпад. Въпреки опозицията и мафията. Въпреки липсата на производство и инвестиции. Въпреки кризата, от която не сме излизали десетилетия. Хората още се надяват и биха подкрепили усилията, ако се виждат такива. Тези неща няма да ги чуете на пресконференция. Не съдържат сензация, не вдигат тиражи и рейтинги. Но от тях зависи дали ще оцелеем. Време е да напуснем Елин-Пелиновия свят и да се преселим в Гугъл. Всекиму според потребностите никога няма да има, утопия е. Затова се срина социализЪма, а комунизЪма не дойде, защото бяха строени върху лъжи. Ако не сме разбрали това, по-добре да дръпнем шалтера.
Огнян Стефанов
