България заема 34-то място сред 41 държави в Европа по медийна грамотност, показва годишният Индекс за медийна грамотност за 2026 г., публикуван от Институт „Отворено общество – София“. Страната ни има резултат от 32 точки от възможни 100 и попада в четвъртата група с най-ниска устойчивост към дезинформация, заедно с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, Украйна, Молдова и Кипър.
Въпреки минимално подобрение спрямо 2023 г., когато България беше на 35-то място с 31 точки, страната остава последна в ЕС и е сред най-уязвимите за негативното влияние на фалшиви новини и дезинформация. Страни като Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Грузия все пак са класирани под България.
Авторите на доклада посочват, че ниската позиция се дължи на системни дефицити – компрометирана медийна свобода, слаби резултати в образованието (по данни от PISA) и ниско междуличностно доверие. Това прави обществото особено податливо на кампании на когнитивна война и пропаганда, свързани с геополитическото напрежение и инвазията на Русия срещу Украйна.
Марин Лесенски, автор на доклада, обяснява, че страните от Югоизточна Европа са най-уязвими на дезинформация и са сред най-изложените на руското информационно влияние заради близостта си до Украйна.
Ако разгледаме отделните индикатори, България се представя най-добре по участие във висшето образование – на едно ниво с Белгия, Словения и Великобритания. Най-сериозно изоставаме по качество на образованието, измерено чрез PISA – страната ни е в последната четвърт заедно с Малта, Кипър и Молдова. По показателя за доверие между хората България е наравно със Сърбия и малко пред Северна Македония, като трите държави са сред последните в класацията.
Индексът нарежда Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия като държавите с най-висока медийна грамотност – с равен резултат от 71 точки.
Докладът подчертава съществуването на „разделение между Изтока и Запада“ в Европа – най-високите резултати се наблюдават в Северозападна Европа, а в дъното са предимно страни от Югоизточна Европа и Западните Балкани.
Индексът използва модел, който отразява многопластовата устойчивост към дезинформация. Образованието е най-важният фактор и съставлява 45% от общата оценка. Свободата на медиите има тежест от 40%, измерена чрез данни на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“. Останалите 15% се разпределят между междуличностното доверие (10%) и електронното участие (5%) – което оценява използването на цифрови инструменти за гражданско ангажиране.
