Той е от Техеран, но вече 15 години живее в България. Напуска Иран след поредица от арести, побои и психически тормоз от страна на полицията – цената за това да мислиш различно в една диктатура. Днес Мехран Нахаи Давари учи и работи в България, музикант е, част от групата BULL$HIT.band, и човек, който продължава да говори открито за страната, от която е избягал, но която никога не е напускала мислите му.
След дългогодишна битка с институциите през 2024 г. той окончателно получава хуманитарен статут за пребиваване в България. Мечтата му е проста и болезнено човешка – да прави това, което обича, и да живее спокойно. В този разговор Мехран разказва защо днешните протести в Иран са различни от тези през 2009 г., как икономическият срив тласка хората към отчаяние и защо страхът все още е най-силното оръжие на режима.
Г-н Давари, откъде сте родом и къде премина детството ви? Какви са спомените ви от израстването в Иран и какво е положението на семейството ви днес?
Роден съм в Техеран. От пети до осми клас учих в град Исфахан. Израснах в добро и сплотено семейство, в което образованието винаги е било ценност. Майка ми работеше в болница, а баща ми беше шофьор на тир. Брат ми се занимава с компютърни технологии, сестра ми също работи и има висше образование. Всички в семейството ми са образовани, с изключение на баща ми, който е учил до осми клас.
Майка ми почина от COVID-19 през 2021 г., година по-рано загубих и баща си – той получи инфаркт. Сестра ми и брат ми все още живеят в Иран. Макар да се справят, и двамата са под сериозно финансово напрежение.
Имах спокойно детство – където и да расте едно дете, то се чувства добре, най-малкото защото няма отговорности. Първите години в Исфахан се чувствах много добре, но с времето ми натежа и силно исках да се върна в Техеран. Там завърших гимназия.
Още в тези години се роди любовта ми към киното. Започнах да пиша сценарии заедно с мой приятел, четяхме много книги на сценаристи, но нямах финансовата възможност да запиша режисура. Още на 16 години се отделих от родителите си и започнах едновременно да работя и да уча. След това отбих и военната си служба.
Как бихте описали текущата политическа ситуация в Иран от ваша гледна точка? Кои са основните причини за протестите и натрупаното обществено недоволство?
Като цяло една от основните причини много хора да напускат Иран още от години е икономическата ситуация и начинът, по който държавата се управлява.
През последните 10–15 години цените са се увеличили над сто пъти. Не мога да кажа точно как това се изчислява в проценти, но си спомням, че преди около 15 години в Иран един хляб струваше 100 томана, а днес е 10 000. Това е ръст от сто пъти.
С горивото е по същия начин, с долара – също, със златото – също. Всичко поскъпва. Това има тежки последици за хората, които работят в различни сфери – те нямат клиенти, защото хората просто нямат пари и нямат възможност да пазаруват.
Последните протести, доколкото разбрах, са тръгнали именно от пазарите. Отново бяха вдигнати цените на златото, курсът на долара скочи и хората се ядосаха, защото така или иначе нямат клиенти. След това напрежението се засили заради поскъпването на долара и еврото и оттам нещата ескалираха.
Правителството и лидерът на Иран по принцип не отстъпват и не обичат да се предават. Те постоянно лъжат и се оправдават, защото не разбират болката на бедните хора. Това е диктатура. Когато някой не е съгласен с твоето мнение, го убиват заради това. Не се приемат чужди мнения. Казва се: „Това, което казвам аз, е правилно. Всичко друго е грешно.“ А ако някой настоява – го убиват.
Как държавата се отнася към обикновените хора и към активистите? Какво е усещането за лична свобода, права и сигурност в Иран днес?
Правителството изобщо не усеща болката на хората. Дават абсурдни съвети – ако нямаш пари за месо, купувай яйца. После вдигат цената на яйцата и казват: „Купувай сирене.“
Оправдават се, че Иран е богата държава, но в същото време управляващите не са образовани. Предишният президент Раиси, който загина при хеликоптерната катастрофа, е учил едва до пети–шести клас. Как можеш да говориш за икономика и наука с човек без образование? Това е като да седиш върху кофа със злато, без да знаеш какво държиш.
Лидерът на Иран излиза по телевизията и говори как американците убивали хора. А в същото време полицията, специалните части и други структури пребиват, арестуват и вкарват хора в затвора. Това е пълно лицемерие.
Управляващите твърдят, че протестите са организирани отвън, включително от хора, близки до Доналд Тръмп. Как гледате на тези твърдения?
Това са протести на хората. Нашият „лидер“ всъщност не е лидер. Това е човек, който цял живот е държал главата си в пясъка и не знае какво се случва в собствената му държава.
Хората в Иран се надяват на промяна, включително на фигура като Реза Пахлави – сина на последния шах Мохамед Реза Пахлави. Това е надеждата на част от обществото, макар че и той не е идеалната алтернатива. Помня как преди 47 години баща му напусна Иран, изнасяйки огромни количества злато. До днес цялото му семейство живее охолно, без да работи. Толкова години минаха – къде бяха досега? Появяват се точно по време на протестите и започват да дават насоки, но въпросът остава: къде бяха през останалото време?
Тоест, според вас, те по-скоро „яхват“ протестите?
Да, и това не е за първи път. От десетилетия е така. Появяват се само когато има протести. Когато няма – ги няма. За съжаление в момента почти няма реална алтернатива. Хората просто искат този режим да падне.
Какво очаквате да се случи в близко бъдеще в Иран?
Трудно е да се каже. Това е режим, който като октопод е разпрострял пипалата си навсякъде. Без външна помощ нищо няма да се промени.
Очаквате ли намеса от страна на САЩ?
Путин не иска американците в този регион. Според мен именно страхът от Русия е основната причина САЩ все още да не са предприели по-решителни действия.
Имате ли близки хора, които все още живеят в Иран?
Да, сестра ми живее там. Поддържаме връзка. Тя имаше фирма, която продаваше тръби и оборудване за нефтената индустрия, но фалира през 2021 г. заради рязкото поскъпване на долара. Клиентите ѝ спряха да купуват, защото никой не знаеше как ще се променя курсът. След няколко години не издържа и затвори бизнеса.
Участвала ли е тя в протестите?
Не. Тя е на 47 години. Видях я наскоро в Армения, ден преди протестите около Нова година. После се върна в Иран и оттогава почти нямаме връзка – интернетът често се спира.
Вие самият сте участвали в протести преди да напуснете страната като политически бежанец. Каква беше енергията тогава и как се различава от днешната?
Участвах в протестите през 2009 г. Тогава бях млад и днес, когато се замисля за рисковете, които поемахме, направо ми треперят краката. Качвал съм се на капаците на полицейски коли, преследвали са ме, преживял съм арести, побои и сериозен психически тормоз.
Разликата е, че тогава хората бяха по-организирани и имаше лидер – Мир-Хосейн Мусави. Повечето гласуваха за него, но президент стана Махмуд Ахмадинеджад.
Днешните протести са различни. Смятам, че част от насилието, на което ставаме свидетели – палежи, атентати – е провокация, организирана от самия режим, за да дискредитира протестиращите.
Защо днес толкова много хора излизат на улицата, въпреки очевидния риск?
Защото вече няма какво да губят. Ако от сто души десет излязат на протест и пет бъдат убити, останалите ще излязат, защото това са техни колеги, приятели, роднини. Така започва верига, която обхваща цялото общество.
Оптимист ли сте за бъдещето на Иран?
Да. Рано или късно този режим ще падне. Няма вечни диктатури. Хитлер падна – и този режим ще падне. Ако не тази година, след пет. Хората пак ще излязат. Рано или късно.
Интервю на Констанца Илиева
