Полша предприема най-мащабното обновяване на военноморските си сили от края на Студената война насам, след години на пренебрегване на флота и на фона на все по-агресивното присъствие на Русия в Балтийско море, пише Financial Times. Варшава вече строи три нови фрегати в корабостроителницата в Гдиня на северното си крайбрежие, а през ноември постигна споразумение за закупуването на три подводници от Швеция.
Паралелно с това страната въведе в експлоатация нови миночистачи и започна изграждането на специализиран спасителен кораб за поддръжка на подводни операции. Целта е да бъде наваксано изоставането, натрупвано с десетилетия. В момента полският флот разполага само с една подводница – съветско производство, предадена на Полша още през 1986 г., както и с две остарели фрегати, построени в САЩ през 70-те години.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Варшава рязко увеличи разходите за отбрана, но по-голямата част от средствата първоначално бяха насочени към сухопътните войски и военновъздушните сили. Днес полската армия е най-голямата в Европейския съюз.
„Руската заплаха се разширява и вече не можем да пренебрегваме хибридната война – включително саботажи като прекъсването на подводни кабели“, коментира пред изданието заместник-министърът на отбраната Павел Бейда. По думите му Полша трябва да бъде активен и водещ фактор за сигурността в Балтийско море.
Хибридните действия на Москва засилиха тревогата в НАТО за уязвимостта на региона. Макар основната база на руския Балтийски флот да се намира в Калининград, Полша и други държави обвиняват Русия в саботаж на подводни електропроводи и комуникационни кабели, както и в навлизане на дронове в натовското въздушно пространство.
Съюзниците вече са задържали и кораби от т.нар. „сенчест флот“. Само през декември балтийските държави отчетоха шест подозрителни инцидента с кабели в рамките на по-малко от седмица.
Новите полски фрегати се изграждат по договор на стойност 3,5 млрд. евро между местната отбранителна група PGZ и британската компания Babcock. Подводниците ще бъдат доставени от шведската Saab срещу 2,3 млрд. евро.
Полша е лидер по разходи за отбрана спрямо брутния вътрешен продукт в НАТО. През 2025 г. страната е отделила 4,7% за военни нужди. Десетки милиарди долари бяха инвестирани основно в американско и южнокорейско оборудване за армията и авиацията.
След инцидентите с подводната инфраструктура Полша и балтийските ѝ съюзници стартираха нова мисия на НАТО за защита на стратегически обекти – включително газопровода от Норвегия през Дания до Полша и бъдещите офшорни вятърни паркове, които страната планира да пусне в експлоатация през 2026 г. През септември Полша и Швеция проведоха първото си съвместно военноморско учение в Балтийско море. Месец по-късно полското правителство подготви законодателни промени, даващи на командирите на флота по-широки правомощия за използване на сила при заплаха.
Трите нови фрегати, строени в Гдиня, се очаква да влязат в експлоатация между 2029 и 2031 г., като съживят корабостроителницата, която доскоро е била на ръба на фалита. Преди това заводът е работил цели 17 години по един-единствен патрулен кораб – „Шльонзак“.
Програмата съвпада и с усилията на Полша и Великобритания да подпишат ново двустранно споразумение за отбрана.
