„Съветът за мир“ за Газа е замислен като международен формат на държавни и правителствени ръководители с председател президента на САЩ Доналд Тръмп. Целта му е да осигури стратегически надзор, мобилизиране на ресурси и отчетност при прехода на Ивицата Газа от въоръжен конфликт към възстановяване.
По думите на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф между 20 и 25 държави вече са приели поканата за участие, макар не всички да са го обявили публично. Сред страните, които са потвърдили участие, са Израел, Египет, Обединените арабски емирства, Мароко, Унгария, Канада, Азербайджан, Косово и България.
България официално се присъедини към инициативата „Съвет за мир“ за Газа, инициирана от президента Доналд Тръмп, като учредителният документ бе подписан по време на Световния икономически форум в Давос. Решението за участие е взето от Министерския съвет на 21 януари, а страната ни бе представена от премиера в оставка Росен Желязков.
Финансовият принос на държавите членки е доброволен. От Белия дом посочват, че страните могат да станат постоянни членове срещу вноска до 1 млрд. долара, но е възможно и участие с далеч по-малки суми. Българската страна подчерта, че уставът на Борда не предвижда задължителни финансови ангажименти.
По информация на американската администрация, средствата, събирани за Съвета, ще бъдат използвани изцяло за неговата дейност, докато възстановяването на Газа ще бъде предмет на отделна инициатива и отделен механизъм за финансиране.
Покана за участие е получил и президентът в оставка Румен Радев, което предизвика вътрешнополитически реакции в София. Последваха критики от външния министър Георг Георгиев, както и публични призиви България да се включи активно в инициативата. До момента президентът в оставка не е формулирал публично българската позиция по предложението.
На този етап България и Унгария, ръководена от Виктор Орбан, са единствените представители на Европейския съюз в „Съвета за мир“. Част от европейските държави, сред които Норвегия и Швеция, заявиха, че се въздържат от участие заради неясните условия и по-широкия геополитически контекст.
Допълнително напрежение предизвикаха изявленията на Доналд Тръмп, свързани с Гренландия, както и намеците за използване на икономически натиск спрямо държави, които отказват да се включат в инициативата.
Скептиците посочват, че уставът на Съвета не споменава пряко Газа и предоставя широк мандат за уреждане на глобални конфликти – според някои анализатори с риск да бъде създадена своеобразна „ООН в сянка“.
Инициативата поражда и международни спорове заради поканата към Русия. По дипломатически канали се коментира предложение на руския президент Владимир Путин Москва да предостави 1 млрд. долара от замразени руски активи за хуманитарни и възстановителни цели в Газа. Идеята засега не среща официална подкрепа от ЕС и САЩ и повдига сериозни правни и политически въпроси.
По замисъла на Доналд Тръмп Съветът ще бъде съставен от държавни и правителствени ръководители, като председателството ще се поема от президента на САЩ. Членството е предвидено за срок от три години, но държавите могат да получат постоянен статут срещу финансов принос от 1 млрд. долара.
По данни на американски източници някои страни ще участват с далеч по-малък принос – в порядъка на 20 млн. долара.
Канада вече обяви, че няма да плаща за участие.
От администрацията на Тръмп подчертават, че „почти всеки долар“, събран за Съвета, ще бъде използван за изпълнение на мандата му в Газа, докато финансирането на самото възстановяване на територията ще бъде отделен процес.
В Белия дом се обсъжда и възможността дейността на Съвета да бъде разширена извън рамките на Газа – идея, която според редица анализатори би могла да го превърне в алтернатива или конкурент на Организацията на обединените нации.
Въпреки амбициозния замисъл, експерти отбелязват, че бъдещето на „Съвета за мир“ остава несигурно заради колебливата подкрепа от ключови съюзници на САЩ и риска форматът да бъде възприет като паралелна структура на съществуващите механизми на ООН.
