През 1968 г. американски стратегически бомбардировач, с ядрени оръжия на борда, се разбива над Гренландия, като разкрива тайна операция на САЩ. Това предизвиква дипломатически спор с Дания за сериозни екологични последици.
В разгара на Студената война бомбардировач B-52G Stratofortress излита от военновъздушната база Платсбърг в Ню Йорк, на път за американската военновъздушна база в Туле в Гренландия. Мисията е част от секретна програма за наблюдение на евентуална съветска ракетна атака, пише Wionews.
На височина над 10 000 метра на борда на самолета избухва пожар, който поврежда електрическите системи. Екипажът обявява извънредно положение и започва евакуация.
След като екипажът се катапултира, самолетът се разбива в леда. Един член на екипажа загива. На борда е имало четири термоядрени оръжия, които не са детонирали напълно, но конвенционалните им взривни заряди са се детонирали.
Експлозиите разпръсват радиоактивни отломки на няколко километра. Плутоний, уран, америций и тритий са освободени в околната среда със сериозна заплаха за безопасността.
Инцидентът предизвиква възмущение в Дания, която официално поддържа зона без ядрени оръжия от 1957 г. Катастрофата разкрива факта, че Съединените щати са прелитали с ядрени бомбардировачи над Гренландия почти редовно, въпреки позицията на Копенхаген.
„Сградите във военновъздушната база Туле се разтресоха, сякаш е имало земетресение“, спомня си очевидецът Джефри Карсуел.
Сваленият B-52 е бил част от свръхсекретната програма „Hard Head“ на Стратегическото въздушно командване на САЩ. Тя е била част от операция, която е предвиждала 24-часово патрулиране на небето от ядрени бомбардировачи в случай на война със СССР.
Дания настоява за пълното премахване на радиоактивните материали, но САЩ първоначално отказва. Едва след като учените предупреждават за дългосрочната заплаха за региона, САЩ се съгласяват на мащабно почистване.
Операцията по почистване приключва през септември 1968 г. на цена от 9,4 милиона долара в днешни долари. Над един милион галона радиоактивни отпадъци са извозени в Съединените щати, а приблизително 90% от плутония е възстановен от ледената повърхност.
Учените обаче предупреждават, че част от замърсяването може да остане под леда и в крайна сметка да се разнесе по крайбрежието на Гренландия поради топенето на ледниците.
