Когато интелигентността престава да бъде изключително човешка, светът навлиза в нова фаза – не просто технологична, а еволюционна. Фаза, в която решенията се вземат със скорост, недостъпна за човешкия мозък, войните вече не изглеждат така, както сме свикнали да си ги представяме, а знанието се произвежда от машини, които не се уморяват, не се съмняват и не забравят.
Разговорът с доц. д-р Борис Грозданов е именно за този преломен момент – за света, който се оформя около нас, докато ние още спорим дали изкуственият интелект е удобен инструмент или екзистенциално предизвикателство. От първата реална AI война, през медицината и образованието, до бъдещето на труда и журналистиката – темите не просто се допират, а се преплитат в един и същ въпрос: готови ли сме да живеем в среда, в която вече не сме най-интелигентният фактор?
Кой е доц. д-р Борис Грозданов
Доц. д-р Борис Грозданов е изследовател и преподавател в областта на изкуствения интелект, с академичен и професионален опит, който излиза далеч извън рамките на една дисциплина. Завършил е висшето си образование в Централноевропейския университет (CEU), а по-късно специализира в Оксфорд. Работил е по международни научни проекти, включително по програмата „Мария Кюри“, както и в сферата на бизнеса и отбраната.
Изследванията му са фокусирани върху машинното обучение, автономните системи и взаимодействието между човека и интелигентните технологии – теми, които днес вече не са абстрактна теория, а част от ежедневната реалност.
Първата AI война вече се случва
Една от най-тревожните и в същото време най-слабо осмислени промени, които изкуственият интелект носи, е трансформацията на войната. Според доц. Грозданов, без да го осъзнаваме напълно, светът вече е свидетел на първата война, в която изкуственият интелект не е помощен инструмент, а активен участник.
Не става дума само за дронове или автоматизирани системи за наблюдение. Става дума за алгоритми, които анализират огромни масиви от данни в реално време, предлагат тактически решения и в определени случаи могат да действат автономно. Това променя самата логика на военния конфликт – скоростта на реакция вече е по-важна от човешката преценка, а времето за морална оценка се свива до секунди.
Тук възниква и един от най-сложните въпроси – въпросът за отговорността. Когато автономна система вземе решение с фатални последици, кой носи вината? Програмистът, командирът, политическото ръководство или самата система?
Според доц. Грозданов именно този разпад на класическата верига на отговорност е едно от най-опасните следствия от навлизането на изкуствения интелект във военната сфера. Човечеството е свикнало да свързва решенията с човешка воля. AI размива тази връзка и създава нова реалност, за която нито правото, нито етиката са подготвени.
Войната, водена с помощта на интелигентни машини, вече не е бъдещ сценарий. Тя е факт. И поставя началото на много по-широк разговор – за това как ще изглежда светът, когато подобни системи навлязат масово във всички сфери на живота.
След военната сфера най-бързите и най-драматични промени се случват в здравеопазването и науките, които се занимават с човешкото тяло. И макар темата инстинктивно да поражда страхове, доц. д-р Борис Грозданов е категоричен – голяма част от тези промени са хуманни, полезни и дългоочаквани.
Той дава пример, който вече е станал емблематичен за потенциала на изкуствения интелект в науката – работата на DeepMind и Нобеловата награда, присъдена на Демис Хасабис.
„Преди появата на AlphaFold изчисляването на структурата само на един протеин отнемаше години работа – често цяла докторска дисертация. Днес това се прави за минути.“
Моделът AlphaFold успява да предскаже конфигурациите на почти всички човешки протеини – пробив, който пряко засяга медицината, фармацията и биологията. Това не е просто ускоряване на процеси, а качествен скок – от бавна, фрагментирана наука към системно, мащабно разбиране на живата материя.
Но както всяка мощна технология, и тази носи двоен заряд.
„Това е старият въпрос за ножа – дали е оръжие или инструмент за оцеляване. И двете са верни. Употребата определя природата му.“
Критичният момент настъпва тогава, когато решенията започнат да се делегират – не просто на машини, а на автономни интелигентни модели. Дотогава отговорността е ясна и човешка. След това започва да се размива.
„Последните отговорни ще бъдат хората, които са позволили или възложили на модела да взема автономни решения.“
Именно тук се отваря полето за най-сложните етични и политически въпроси на нашето време. Изкуственият интелект може да бъде използван както за контрол и защита, така и за разрушение. Историята показва, че нападателните технологии винаги изпреварват защитните – и това правило не е отменено.
Въпреки това Грозданов остава умерен оптимист. Според него изкуственият интелект може да бъде използван и за контрол върху самия себе си – модели, които наблюдават, анализират и ограничават други модели.
„Технологично това е напълно възможно. Въпросът е дали ще се случи навреме.“
Образованието: знанието без извинения
Ако има сфера, в която трансформацията вече е необратима, това е образованието. И тя не се случва бавно, а рязко.
Грозданов дава пример с новите платформи за персонално обучение, базирани на изкуствен интелект, които вече могат да обясняват сложен материал на ясен, достъпен и адаптиран към конкретния човек език – от училищна физика до университетски дисциплини.
„Изкуственият интелект може да се превърне в най-достъпния, най-търпеливия и най-ефективния учител, който някога е имало.“
Липсва живият човек – емоцията, харизмата, импровизацията. Но текстовата комуникация позволява част от тези характеристики да бъдат симулирани. А хората, казва той, свикват бързо.
Истинската революция обаче е другаде – в достъпа.
„Днес цялата наука е на една ръка разстояние. Няма извинение да не разбереш или да не научиш нещо.“
Това е радикално либерализиране на знанието. Преди качественото образование беше концентрирано в елитни институции.
Днес бариерата не е институционална, а лична – усилието, дисциплината, способността да разбираш.
И точно тук се появява проблемът.
В традиционното образование дисциплината се налага отвън – чрез графици, срокове, изпити. В дигиталната среда тя изчезва като външна сила.
„Ако затвориш компютъра, той няма да те събуди, за да ти напомни за домашното.“
Отговорността вече е изцяло върху учащия. Свобода без принуда – но и без оправдания.
На въпроса дали новите поколения са готови за това, отговорът е кратък и без сантимент:
„Ако не са – ще трябва да станат.“
Пазарът на труда: не свиване, а пренареждане
Въпросът за работните места неизбежно излиза на преден план. Изкуственият интелект вече е навлязъл масово в обслужването – банкови агенти, чатботове, автоматизирани системи – и това доведе до реални съкращения. Но според доц. д-р Грозданов рамката, в която често се мисли този процес, е погрешна.
Това не е изчезване на труда, а неговата трансформация.
Паралелно с изместването на определени професии се появяват и напълно нови – такива, които допреди няколко години изобщо не са съществували. Те изискват хора, не машини, и отварят различен тип заетост.
„Затова говорим за трансформация на пазара на труда, а не за неговото свиване.“
Историята помага да се види по-ясно какво се случва. В началото на индустриалната епоха в Англия лудитите чупят машините, защото ги възприемат като екзистенциална заплаха. Становете са по-бързи, по-точни и по-евтини от най-добрите майстори – и на практика унищожават поминъка им.
Днес никой не вижда становете като враг. Напротив – не можем да си представим текстилната индустрия без тях.
„Почти винаги при технологична трансформация има период на криза – първоначален шок. Но следващите поколения намират работа в разширената, технологично обновена сфера.“
Този процес обаче не е бърз. Не става за две години. Дори пълната роботизация на автомобилите, домакинската техника и ежедневния бит, по думите му, е въпрос на минимум десетилетие – не защото технологиите не са готови, а защото икономическите, политическите и организационните условия изостават.
Gen Z: първите, които виждат какво идва
Любопитен парадокс: най-притеснени от изкуствения интелект са младите – поколението Gen Z, изцяло технологично и дигитално.
Според Грозданов това е напълно логично.
Това е поколението, чиято „екзистенциална инфраструктура“ е цифрова. Те разбират технологиите интуитивно – така, както рибата разбира водата. Именно затова виждат по-ясно какво предстои.
Но тревогата им има и друг източник – те са в началото. Първа работа, първи избори, първи грешки. Несигурността е част от старта за всяко поколение.
„Но именно те са тези, които най-бързо могат да реагират адекватно. Това е техният защитен механизъм.“
Интелигентността: за първи път не е само човешка
В сърцевината на всичко стои нещо, което никога досега не е съществувало в човешката история – интелигентност, която не е човешка.
Не става дума просто за нова технология, а за качествено нов фактор.
„За първи път интелигентността не е изцяло човешка.“
Изкуственият интелект не е копие на човешкия ум. Той е алтернативен тип интелигентност – с различни процеси, различен „хардуер“ и различни ограничения. Сравнението с природата идва естествено: интелигентността на хищника и интелигентността на жертвата. Два напълно различни модела, и двата еволюционно успешни.
Ако хората успеят да се адаптират към съществуването на тази алтернативна интелигентност, резултатът може да бъде не крах, а скок.
„Но това е възможно само ако оцелеем.“
Оцеляват онези, които се адаптират. А новата ни среда е свръхинтелигентна и технологично ускорена. Предизвикателството е без прецедент.
Журналистиката: не умира, а се разпада на хора
Накрая разговорът логично стига до журналистиката – една от професиите, които изглеждат най-застрашени. Изкуственият интелект вече пише, редактира, обобщава, отговаря на въпроси. Защо да има медии?
Отговорът е ясен: защото медиите не са само новини.
Грозданов говори и лично – признава, че не гледа телевизия от около 25 години. Не от снобизъм, а от съзнателен избор. Влиянието на медиите върху начина, по който човек мисли и възприема света, е твърде голямо, за да бъде оставено на случайността.
Днес моделът се разпада. Подкасти, YouTube канали, децентрализирани медии. Контролът е по-голям, макар и ограничен от алгоритми. Проблемът вече не е липсата на информация, а обратното – океан от информация и дезинформация.
И тук изкуственият интелект отново е и от двете страни.
Журналистиката обаче има шанс – и той е в индивидуалния журналист.
„Днес всеки журналист може да се превърне в човек-медия.“
Аудиторията не е наивна. Тя е критична, проверява, сравнява, мисли. Доверието вече не се печели с рейтинг, а с последователност и компетентност.
Журналистите, които оцелеят в тази среда, няма да имат нужда от оправдания.
Те ще бъдат доказателството.
Какво означава всичко това за обикновения човек?
Преди всичко – край на ерата на пасивността. В свят, в който интелигентността е достъпна на един клик разстояние, а машините поемат тежките изчисления и тактическите прогнози, истинската стойност на човека ще се измерва не чрез това колко информация притежава, а чрез това как я управлява.
Трансформацията, за която говори доц. Борис Грозданов, не е просто поредната технологична вълна. Тя е покана за радикална адаптация. Ако успеем да преминем през този период на „първоначален шок“, ние няма просто да използваме по-добри инструменти – ние ще променим собствената си природа.
Бъдещето не принадлежи на машините, нито на хората, които се борят срещу тях. То принадлежи на тези, които ще изградят симбиоза с алтернативната интелигентност. В тази нова среда отговорността е по-тежка от всякога, защото вече няма извинение за невежеството. Оцеляват тези, които се адаптират. А ние, като вид, тепърва започваме нашия най-голям еволюционен тест.
Констанца Илиева
