Докато някои европейски държави вече използват AI, за да трансформират класната стая и да предлагат персонализирано обучение, България изостава значително – едва 5% от учениците използват генеративни AI инструменти. Това поставя страната сред най-ниско класираните членки на ЕС, наред с Унгария (0,62%), Румъния (3,37%) и Полша (4,59%), докато водещи са Швеция (20,99%), Малта (20,22%), Дания (17,86%) и Испания (16,26%).
Европейският съюз инвестира милиарди в AI, разработва стратегии за дигитална готовност и издава етични насоки за безопасното използване на технологиите. Въпреки това прилагането на AI в класните стаи остава силно неравномерно – от иновативни училища в Швеция и Малта до страни като България, където инструментите почти не се използват.
Според проучване на Евробарометър, 64% от европейците смятат, че грамотността по AI ще бъде критична до 2030 г. Над половината (54%) вярват, че AI носи както ползи, така и рискове в образованието, докато 22% смятат, че AI няма място в класните стаи.
От 2021 г. насам използването на AI сред предприятията в ЕС е нараснало с 12,3%, като почти една трета от европейците са използвали инструменти с AI. В образованието обаче България е на дъното на класацията – едва 5,17% ученици и студенти използват генеративен AI.
Експертите подчертават, че достъпът до безопасни и подходящи AI инструменти, както и обучението на преподавателите как да ги интегрират, са ключови за превръщането на технологиите в ефективен инструмент за учене. Особено важна е ролята на AI за учащи с обучителни затруднения или специални нужди, където технологиите могат да предоставят персонализирани методи на обучение и по-добри резултати.
Докато ЕС ускорява масовото внедряване на AI, България рискува да остане настрана от технологичния пробив в образованието и да изостане сериозно в подготовката на следващото поколение за дигиталната икономика.
