Сделката за свободна търговия между Европейския съюз и Индия отваря нови пазари за българските производители. Намаляването и премахването на митата за индустриални стоки, фармацевтика, селскостопански продукти и преработени храни предлага реални икономически шансове за страната, но идва и с предизвикателства, които изискват стратегическо планиране.
Мащабна възможност за индустриалния сектор
България разполага с един от най-бързо развиващите се клъстери за производство на автомобилни части и специализирани машини. Новата търговска сделка премахва митата върху частите и индустриалните машини, което дава директен достъп до огромния индийски пазар.
Авточасти: Над 350 български компании произвеждат сензори, кабели и механични детайли. Премахването на митата върху частите е „златна мина“ – българските заводи ще могат да се конкурират директно с индийските производители.
Хидравлика и индустриални машини: Българските хидравлични елементи (Казанлък, Ямбол) и металорежещи машини вече ще се изнасят при 0% мито вместо досегашните 44%, което прави продукта с около 30% по-евтин за индийския купувач.
Сделката носи революция за българските вина, преработени храни и етерични масла
Вино: Намалението на митата от 150% до 20–30% прави средния и висок клас вина по-достъпни за индийската средна класа, която бързо расте.
Преработени храни: Лютеница, шоколадови изделия, паста и други ще могат да се изнасят без досегашните 50% мито.
Етерични масла: Розово и лавандулово масло, използвани в парфюмерийната и козметичната индустрия, ще влизат без митни ограничения, което отваря нови бизнес възможности.
Фармацевтика и химия
Българските компании, произвеждащи генерични лекарства и торове, получават конкурентно предимство на индийския пазар с премахването на мита до 11% за фармацевтични продукти. Индия остава глобален фармацевтичен център, но сега българските фирми ще имат възможност да навлязат с по-специализирани лекарства и химикали.
Предизвикателства за българския бизнес
Текстил и ИТ услуги: Индийски продукти ще влизат в България по-лесно, увеличавайки конкуренцията за местните шивашки предприятия и софтуерни центрове.
Стандарти и логистика: Въпреки премахването на митата, българските фирми ще трябва да се справят с индийската бюрокрация и изисквания за качество и безопасност.
През последните няколко години (2023–2025 г.) стокообменът между България и Индия се стабилизира на нива между 420 млн. и 650 млн. щатски долара годишно, като се наблюдава устойчив ръст на интереса и в двете посоки.
Ето конкретните цифри и структурата на търговията:
Стокообмен в цифри
2024 г.: Общият стокообмен достигна 424 млн. долара. От тях българският износ е около 178 млн. долара, а вносът от Индия – близо 246 млн. долара.
2025 г. (тенденция): Само за месец ноември 2025 г. се отчита рекорден скок – износът ни за Индия е нараснал с 81%, а вносът от там – с над 260% (основно заради индустриални суровини).
Какво реално се движи между двете страни?
Български износ за Индия (Основни групи):
Индустриални машини и апаратура: Машини за млечната промишленост, хидравлика и лабораторни уреди за физични анализи.
Суровини и метали: Скрап от мед и алуминий, както и крафт хартия.
Земеделие: Кориандър, слънчогледово олио и пшеница (през отделни години).
Електроника: Електронни компоненти и радиопредавателна апаратура.
Внос от Индия в България (Основни групи):
Фармацевтика и химия: Суровини за лекарства, органични химични съединения и медикаменти.
Метали: Изделия от желязо и стомана (тръби и профили), както и необработен алуминий.
Електротехника: Електрически машини и части за тях.
Текстил и храни: Памучни прежди, готови облекла, кафе, чай и подправки.
До момента България имаше отрицателно търговско салдо (внасяме повече, отколкото изнасяме). Новата сделка от януари 2026 г. цели да „обърне“ това, като премахне високите мита върху българските машини и вина, които досега правеха нашите готови продукти твърде скъпи за индийския пазар.
Историческата сделка ЕС–Индия предоставя на България уникален шанс за разширяване на износа и конкурентоспособност в индустриалния сектор, премиум храните и фармацевтиката. Успехът зависи от способността на българските фирми да се адаптират към индийската логистика, бюрокрация и стандарти, както и да използват новите предимства за стратегическо позициониране.
