Пристигането на ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln в зоната на отговорност на US Central Command, в непосредствена близост до ирански води, рязко повиши напрежението в региона и засили опасенията, че САЩ и Иран се доближават до пряк военен сблъсък. Разгръщането идва на фона на най-мащабните и насилствени репресии срещу протестите в Иран от години насам и подсилва усещането, че Вашингтон и Техеран са по-близо до директна конфронтация, отколкото в който и да е момент през последното десетилетие.
Иран под двоен натиск – отвътре и отвън
Иранското ръководство е изправено едновременно пред нарастващо протестно движение, което все по-открито поставя под въпрос самото съществуване на режима, и пред американски президент, чиито намерения остават умишлено неясни.
Тази комбинация създава силна несигурност не само в Техеран, но и в целия Близък изток, пише BBC.
Според наблюдатели реакцията на Иран при евентуален американски удар може да не следва досегашния модел на премерено и забавено възмездие.
Предишният модел на „контролирана ескалация“
В последните години Техеран предпочиташе ограничени и символични ответни действия.
След американските удари по ирански ядрени обекти през юни 2025 г. Иран отговори с ракетна атака срещу базата Ал Удейд в Катар. По думите на Доналд Тръмп, Техеран е дал предварително предупреждение, което е позволило прихващането на ракетите. Жертви не бяха отчетени.
Подобен сценарий се разигра и през януари 2020 г. след убийството на командира на силите „Кудс“ Касем Солеймани край Багдад. И тогава Иран предупреди предварително за удара си по американската база „Айн ал-Асад“ в Ирак.
Настоящият момент е различен
Днешната ситуация обаче се различава съществено. Иран излиза от една от най-сериозните вълни на вътрешни вълнения от 1979 г. насам.
Протестите от края на декември и началото на януари бяха посрещнати с изключително жестоки репресии. По данни на правозащитни организации и медицински източници хиляди хора може да са загинали, а много други са ранени или задържани.
Точният брой жертви остава неизвестен заради продължаващата интернет блокада и липсата на независим достъп до страната.
Иранските власти отричат отговорност и обвиняват „терористични групи“ и Израел за размириците – теза, която се повтаря и от най-високите нива на властта.
Риск от бърза ескалация
Макар протестите да са отслабнали, недоволството не е изчезнало. Разделението между големи части от обществото и управляващата система изглежда по-дълбоко от всякога.
Краткотрайната загуба на контрол от страна на силите за сигурност в някои градове в началото на януари, преди властите да възстановят реда с масирана сила, очевидно е разтърсила режима.
На този фон всеки американски удар носи по-висок риск от неконтролируема ескалация.
Ограничена атака може да даде повод за нови вътрешни репресии. По-мащабна операция пък би могла да тласне Иран към хаос, с регионални последици, които трудно биха били овладени.
Предупреждения и страхове в региона
Висши представители на Ислямска революционна гвардия и иранските въоръжени сили вече заявиха, че всеки американски удар ще бъде третиран като акт на война.
Това тревожи особено държавите от Персийския залив, на чиято територия се намират американски бази, както и Израел, които могат да се окажат въвлечени независимо от пряката си роля.
Опасна игра на ръба
И Вашингтон, и Техеран са наясно с ограниченията си. САЩ знаят, че Иран е отслабен след войната с Израел през 2025 г., но също така и че пълномащабен конфликт би бил изключително рисков. Иран пък разбира, че символичното възмездие може вече да не е достатъчно.
Това взаимно осъзнаване обаче крие и риск от погрешни изчисления.
С нарастващ натиск и от двете страни, конфронтацията между САЩ и Иран навлиза в най-опасната си фаза – такава, в която цената на грешката може да бъде платена не от правителствата, а от милиони обикновени хора в Иран и целия регион.
