Румен Радев даде интервю в „Панорама“ на БНТ. Опитният Бойко Василев успя да създаде илюзията, че задава остри въпроси, че притиска бившия президент по теми, които той упорито избягва. Радев пък създаде илюзията, че отговаря откровено и има бързи рефлекси.
Дълго очаквано интервю, защото досега говоренето на Радев бе в стил „новогодишно приветствие“ и „слово за 3 март на Шипка“.
В единия случай посланието е: Миналата година може да е било зле, но ви пожелавам следващата да е по-добра. В случая, ако ми се доверите и ми дадете властта. Във втория посланието е едно: За каквото и да ви говоря, става дума за Русия.
Интервюто не промени нищо, стилът бе запазен.
Чухме каква люта битка се задава срещу олигархията, срещу неравенството, за справедливост, благоденствие за бедните и прочие хубавини. Всички, най-вече колебаещите се, ако го подкрепят – а трябва, защото той е българският „капитан Америка“ и руският Иля Муромец едновременно, и ще измъкне страната и народа от тинята на пътя на светлината.
Девет години той обикалял страната и чувал навсякъде молби и призиви да направи партия. Когато преди дни напусна „Дондуков“ 2, от цяла България се обаждали хора, да предлагат помощта си за неговия проект.
Колко вълнуващо!
В такива случаи обикновено се обръщам към Иван Хаджийски. В есето си „Силният и слабият“ той пише: „Това колебание (у народа) всъщност е нагаждане към силния: колебание между сега силния и между идващия да го замести силен – било действително, било само във въображението на колебаещия се, а слабият е слаб именно защото има силен, който решава, управлява, господства, и слабият не може да бъде (друго) освен негово ремарке.“
Ето го гениалният замисъл Радев: Той – мощния камион, а ние – неговото ремарке. Аз съм силният, а вие слабите. „Я елате пиленца при батко да ми пеете сладко, сладко“, ако сте от онези, които предпочитат Милко Калайджиев пред Иван Хаджийски. Пиленцата вече пеят.
Интервюто бе дълго, но така и не чух, как се казва страната, която нападна вероломно Украйна на 24.02.2022 г.?
Но кой съм аз да питам. Питат избраните, отговарят – силните.
След интервюто ми се обади приятел, на който първите думи бяха: Ще плачем за Тодор Живков.
Той пък откъде знае?
„Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант“. Защото: „Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприема като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите“. Мислите са на Станислав Стратиев, не на Радев пред „Панорама“, вие какво си помислихте…
Сетих се нещо: Дякона обикалял тайно България и създавал комитети от 1868 до смъртта си през февруари 1873 година. Общо 5 годни. Пеш и понякога на кон. Радев обикалял 9 години и се срещал с народа. От мерцедеса разбрал болките на бедните.
Ремарке сме!
Огнян Стефанов
П.П. Писал съм и добри неща за Радев, когато ми казваше, че НАТО и ЕС са нашето бъдеще. Беше много отдавна. После Русия нападна Украйна и той заговори друго.
