Когато 25-годишна модна дизайнерка от Техеран излиза на протест в началото на януари, усещането ѝ е различно от всичко, което е преживявала досега. Преди почти четири години тя е била сред хилядите по улиците след смъртта на млада жена, арестувана за „неправилно носене“ на хиджаб. Тогава протестите не довеждат до реална промяна в гражданските права.
Този път, обаче, хората излизат заради инфлацията, срива на иранския риал и натрупаното отчаяние. Много бързо икономическите лозунги прерастват в открити призиви срещу теократичното ръководство на страната.
„Имаше усещане за инерция, каквато не бях виждала преди“, разказва тя пред Associated Press. „Хората знаеха, че рискът е огромен, но никой не искаше да си тръгне“.
Протести с невиждан мащаб
Демонстрациите обхващат Техеран и големи градове в цялата страна. По думите на участници, тълпите са по-големи и по-разнообразни от всякога – млади и възрастни, хора от заможни семейства, дори деца. Общото усещане е, че настоящото положение вече е нетърпимо.
Сигурността на държавата реагира със сила, невиждана от десетилетия. Активисти изчисляват, че над 6 000 души – предимно протестиращи – са били убити при най-кървавия разгром на несъгласието от създаването на Ислямската република през 1979 г. Те предупреждават, че реалният брой може да е по-висок, тъй като информацията излиза бавно.
Associated Press разговаря с шестима иранци – всички анонимно, чрез защитени канали, докато властите продължават репресиите. Четирима от тях заобикалят интернет блокадата, за да разкажат какво са видели. Двама говорят от чужбина.
„Всички се страхуваха, но никой не си тръгваше“
Модната дизайнерка описва 8 януари като повратен момент. Вечерта Техеран изглежда необичайно тих. След призив за протест от изгнание, отправен от Реза Пахлави, хората започват да се стичат по улиците. До 20:00 часа тя се озовава сред море от хиляди.
„Всички се страхуваха“, казва тя. „Но повтаряха: „Този път не можем да си тръгнем“.
Тя и приятелите ѝ използват сателитна връзка Starlink заради прекъснатия интернет – устройства, които властите вече изземват. Те вървят по улица „Шариати“, един от ключовите търговски булеварди в столицата. Магазините са затворени.
Чуват се скандирания срещу властта, появяват се графити.
Сред тълпата има тийнейджъри и възрастни хора. Някои лозунги призовават за смъртта на върховния лидер – престъпление, което може да доведе до смъртна присъда.
Сблъсъкът със силите за сигурност
Антибунтови части и доброволческите формирования „Басидж“ блокират пътя. Те използват сълзотворен газ, пелетни оръжия и пейнтболни маркери. Хората панически се разбягват. Част от протестиращите хвърлят камъни. Някои, свикнали с подобни сблъсъци, прикриват лицата си с шалове и маски.
Силите за сигурност временно отстъпват, но след това, се връщат и атакуват. Дизайнерката и приятелите ѝ бягат в тесни улички. Хора от прозорците хвърлят парцали и антисептици, за да помогнат на ранените.
В една от уличките пада сълзотворна граната. Тя се опитва да я изрита, но в този момент е улучена в ръката и крака. Пейнтболен снаряд я удря в лицето – маската ѝ поема удара.
Лекарката: „Такова нещо не се е случвало в този мащаб“
Лекарка от Машхад, вторият по големина град в Иран, разказва пред AP, че не е била изненадана от протестите, но е била шокирана от мащаба на насилието. Тя говори, докато е на посещение при близки в чужбина.
В нощта на протестите чува стрелба и усеща сълзотворен газ. В болницата, където работи, линейките започват да докарват тела. Колеги ѝ казват, че само за една нощ са приети около 150 загинали.
По думите ѝ силите за сигурност поемат контрол над спешното отделение. Въоръжени агенти – униформени и цивилни – нареждат на персонала да не задава въпроси и да не се намесва.
„Стояли са над главите им с оръжие и са им казвали да не пипат ранените“, разказва тя. „Сякаш са искали тези хора да умрат сами“.
Официалната версия и международната изолация
Върховният лидер Аятолах Али Хаменей признава, че са загинали „няколко хиляди души“ – рядко признание, което само подчертава мащаба на събитията. Властите и държавните медии определят протестиращите като „терористи“ и „сепаратисти“, показвайки кадри на опожарени сгради и щети по държавна собственост.
Иран е допълнително отслабен от 12-дневна война с Израел и САЩ през юни и от дългогодишните западни санкции. Хората казват, че правителството не реагира на икономическите им проблеми и на намесата в личния им живот. Искат права. И достойнство.
„Най-страшното е светът да свикне“
Към края на януари напрежението по улиците намалява, разказват участници. Всекидневието частично се връща. Но навсякъде има цивилни агенти и полицейски части. Интернетът остава ограничен.
„Най-големият ми страх е, че светът ще приеме всичко това като нещо нормално и ще продължи напред“, казва лекарката. „Че гласовете на убитите никога няма да стигнат до никого“.
Тя разказва как семейство е дошло да прибере тялото на млада жена. Властите отказват, освен ако не бъде обявена за доброволка на „Басидж“. Семейството отказва. Арестувани са. Тялото е откарано с останалите.
„Никой не би повярвал, че едно правителство може толкова лесно да убива собствените си хора“, казва тя.
