Тази седмица стана ясно, че Лукойл е постигнал условна договореност за продажба на свои чуждестранни активи на американската частна инвестиционна компания Carlyle Group. Сделката е на стойност около 22 млрд. долара, но окончателното ѝ реализиране зависи от одобрението на Министерство на финансите на САЩ. Какво реално стои зад тази сделка и какви са възможните ѝ последици – за „Лукойл“, за България и за глобалния енергиен пазар?
Сделка под условие, не окончателна продажба
По думите на енергийния експерт Мартин Владимиров от Център за изследване на демокрацията в ефира на bTV, договорката с Carlyle не е финална.
„Сделката е под условие – тя трябва да бъде одобрена от американското финансово министерство. Освен това „Лукойл“ си оставя възможност да води паралелни преговори и с други компании“, обясни Владимиров.
Това е съществена разлика спрямо предишни опити за продажба, включително преговорите с Gunvor, при които бе заявено, че има един-единствен избран купувач.
Защо САЩ досега казваха „не“
Американското финансово министерство вече два пъти отказа да одобри подобни сделки за активи на „Лукойл“. Причината – опасения, че чрез посредници или формално независими компании активите могат да останат под косвен руски контрол или да бъдат използвани за заобикаляне на санкциите.
„При предишните кандидати имаше сериозни съмнения за близост до руски интереси и Кремъл. В този случай говорим за една от най-големите американски финансови институции в света“, подчерта Владимиров.
Carlyle Group е компания с дълбоки връзки в американския политически и финансов елит, работила с републикански и демократични администрации, включително с екипи, близки до Джо Байдън.
Защо тази сделка има по-голям шанс да бъде одобрена
Според експерта ключовата разлика сега е, че не става дума за прехвърляне на активи към структури с руска орбита, а към американски финансов инвеститор.
Това значително увеличава вероятността Министерството на финансите на САЩ да даде зелена светлина, макар че решението все още не е сигурно.
Освен това „Лукойл“ запазва възможността да води разговори и с други големи играчи, включително Chevron, която има стратегически интереси в съвместни проекти с „Лукойл“ в различни региони по света.
Първа стъпка към разпродаване „на парче“
По оценка на Мартин Владимиров сделката с Carlyle не е крайна цел, а първа фаза от по-дълъг процес.
„Говорим за финансова сделка – изкупуване на активи, вероятно с отстъпка. Ако пазарната оценка е около 22 млрд. долара, реалната цена може да падне до 15–18 млрд. След това активите най-вероятно ще бъдат препродавани поотделно – рафинерия по рафинерия, находище по находище“, обясни той.
Причината е проста – управлението на толкова голяма и географски разпокъсана петролна империя е изключително трудно за един финансов инвеститор. Регионалните нефтени компании са много по-склонни да купуват конкретни активи, които пасват на техните интереси.
Какво означава това за санкциите
Важно уточнение: продажбата не отменя санкциите срещу „Лукойл“.
Дори след сделката компанията остава санкционирана, а приходите от продажбата няма да бъдат свободно използвани. Очаква се средствата да бъдат депозирани в ескроу сметка в САЩ, под контрола на американското финансово министерство.
„До приключване на войната в Украйна и без политическо решение за промяна на санкционния режим, тези пари няма да бъдат освободени“, подчерта Владимиров.
Защо темата е важна и за България
Макар сделката да засяга чуждестранни активи, тя е ключова и за България, тъй като показва посоката, в която върви стратегическото оттегляне на „Лукойл“ от рискови пазари и опита му да се адаптира към санкционната реалност.
Как ще изглежда този процес у нас – дали чрез смяна на собствеността, преструктуриране или нови партньорства – ще зависи от следващите решения на Вашингтон и от развитието на войната в Украйна.
Едно е ясно: става дума не за еднократна сделка, а за дълбока трансформация на една от най-големите петролни компании в света, под строгия надзор на Съединените щати.
