Докато в Индия премиум минералната вода се превръща в символ на здраве и статус, милиарди хора по света нямат достъп до безопасна питейна вода. В България проблемът не е природата, а тръбите. У нас чешмите пресъхват не заради суша, а заради амортизирана инфраструктура, огромни загуби по водопреносната мрежа, хронично недофинансиране, лошо управление и години отлагани ремонти. И резултатът е един и същ – водата не е гаранция, а несигурност, превърната в ежедневие.
В Индия най-бързо растящият сегмент на пазара за бутилирана вода вече не е евтината пластмасова бутилка за 20 цента, а т.нар. премиум вода. По данни на Euromonitor, този сегмент е формирал 8% от пазара през миналата година, при едва 1% през 2021 г.
„Недоверието към общинската вода в някои райони засили търсенето на бутилирана вода. Сега хората разбират, че минералната вода има повече ползи за здравето. Тя е скъпа, но този пазар ще избухне“, казва Амулъя Пандит,, старши консултант в Euromonitor, специализиран в пазара на напитки, цитирана от Reuters.
Сред потребителите е и базираният в Ню Делхи строителен предприемач Б.С. Батра. Той разказва, че семейството му използва само премиум вода у дома, за да си набавя повече минерали и да „предпазва здравето“.
„Чувстваш се различно, по-енергичен през деня“, казва 49-годишният Батра, запален бадминтонист.
„Пия минерална вода дори с уиски у дома, а децата я използват за смутита“.
Когато водата става статус
Евтината бутилирана вода в Индия – за около 20 цента – се произвежда основно от гиганти като Pepsi, Coca-Cola и пазарния лидер Bisleri. Хората с по-високи доходи обаче инсталират пречистватели у дома – устройства, които филтрират водата, но премахват и голяма част от естествените минерали.
Именно тук се отваря нишата за премиум водата.
Боливудската актриса Бхуми Педнекар и сестра ѝ пуснаха марката Backbay – минерална вода в картонени опаковки от 750 мл за 2,20 долара. Индийският конгломерат Tata разширява портфолиото си от премиум води, а търговци и ресторанти отчитат ръст на продажбите.
Tata Consumer Products, която е и партньор на Starbucks в Индия, продава масова бутилирана вода за 20 цента, но премиум сегментът е приоритет, защото „заможните, здравословно ориентирани потребители са готови да плащат, без да гледат цената“, казва главният изпълнителен директор Сунил Д’Соуза.
„Не трябва да бутам водата нагоре по хълма. Виждам дълга, много дълга писта за този бизнес“, допълва той.
Фабриката за минерална вода Himalayan на Tata се намира в подножието на Хималаите, в щата Химачал Прадеш. Там машините пълнят пластмасови и стъклени бутилки с вода от естествен подземен водоносен слой, а работниците основно наблюдават процеса.
Пазар за богатите – и за онези без избор
В гурме магазините Foodstories продажбите на премиум води са се утроили през 2025 г. Търсенето е било толкова силно, че веригата е започнала да внася Saratoga Spring Water от Ню Йорк – „лека и кремообразна“ вода за 799 рупии (9 долара) за 355 мл, която се е разпродала за дни.
Индийската марка Aava е достигнала оборот от 805 млн. рупии (9 млн. долара), с ръст от 40% годишно от 2021 г. насам. Tata очаква портфолиото ѝ от базови и премиум води да расте с 30% годишно.
Вносните води са още по-скъпи заради данък над 30%. Perrier, San Pellegrino и Evian струват над 300 рупии (3,20 долара) за бутилка от 750 мл.
„Когато отвориш чешмата, не получаваш Aava или Evian. За това плащаш“, казва водният сомелиер Мехта.
Но дори сред заможните ентусиазмът има граници.
„Честно казано, доста е скъпо“, признава мениджърката Хошини Валабханени след дегустация.
„За всекидневна употреба – ще пробие дупка в джоба“.
Вода: от човешко право към лукс
„Хиляди са живели без любов, но нито един – без вода“, пише поетът Уистън Хю Одън. И все по-често този базов ресурс се превръща в привилегия, а не в даденост.
Според Доклада за развитието на водните ресурси на ООН за 2024 г. 2,2 млрд. души нямат достъп до безопасно управлявана питейна вода, а 3,5 млрд. – до санитарни услуги. Климатичните промени задълбочават недостига, а източниците на чиста вода все по-често стават обект на конфликти и войни.
Въпреки че 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, само около 1% е достъпна за човешка консумация, и дори тя не е изцяло чиста. На всеки 10 секунди човек умира заради липса на достъп до безопасна вода. Семейства харчат последните си средства за пречистване или са принудени да купуват бутилирана вода. Децата пропускат училище заради болести, причинени от замърсена вода.
Решения има. Воля – не винаги.
Технологиите съществуват – от UV пречистване до системи за събиране на атмосферна влага. Преносими филтри могат да елиминират 99,99999% от бактериите, да работят без електричество и да служат над 10 години.
Ключът обаче е управлението – и това ни води към България.
България: вода има, но не стига
Парадоксално, но в България проблемът с водата рядко е в липсата на ресурс. Проблемът не е абстрактен. Режимът на водата в България засяга десетки хиляди хора, най-вече в малки населени места. През последните години хронични или периодични прекъсвания има в части от Пернишка област, Северозападна България (Врачанско, Монтанско, Видинско), както и в отделни общини и села в Ловешка, Плевенска, Търговищка, Шуменска, Старозагорска и Ямболска област. В някои райони водата тече по няколко часа на ден или изчезва напълно при всяка по-сериозна авария.
В повечето случаи причината не е липсата на вода, а разпадащата се ВиК инфраструктура, при която загубите по мрежата често надхвърлят 50%, остарели помпени станции и години отлагани инвестиции. Така дори при нормални валежи и пълни язовири водата не стига до хората.
Така водата също започва да се усеща като лукс – не в бутилка от Хималаите, а в най-обикновения кран.
Докато в Индия заможните плащат за „по-добра“ вода, в България хората често плащат за нещо, което никога не получават. Разликата е само в опаковката. Сходството е в резултата – неравенство, недоверие и усещане, че най-базовото вече не е гарантирано.
Луксът на XXI век
Бутилираната премиум вода е симптом, не решение. Тя показва свят, в който едни дегустират минерали, а други броят капките. В който достъпът до чиста вода се превръща в маркер за класа, география и държавен капацитет.
Истинският въпрос не е дали ще пием Himalayan, Evian или Aava.
Въпросът е дали ще живеем в общества, в които чистата вода е право, а не лукс.
