Подложени на седмици на руски ракетни удари, спирания на тока и пронизващ студ, украинците може да получат кратка глътка въздух – поне според Вашингтон. На 29 януари президентът на САЩ Доналд Тръмп изненадващо обяви, че руският президент Владимир Путин се е съгласил да не нанася удари по украински градове в продължение на седмица. Москва обаче заяви, че това ще важи само за Киев и само до 1 февруари – точно преди ново рязко застудяване.
Прекратяването на ударите – ако бъде удължено – може да означава, че Русия усеща ефекта от украинските атаки срещу нейната петролна инфраструктура и е склонна към отдавна обсъждано примирие в енергийния сектор. Експерти и законодатели, говорили пред Kyiv Independent, обаче смятат, че е много по-вероятно Москва просто да печели време.
„Мирният процес е в задънена улица“, казва Ригор Нижникау, експерт по Русия във Финландския институт за международни отношения.
По думите му Путин „трябва да успокои Тръмп, да спечели време и в идеалния случай да го убеди, че поредният провал на мирния процес не е по вина на Русия“.
Игрите на Путин
След последните кръгове на преговори американските дипломати изразяваха оптимизъм – рязък контраст с тежките условия, в които живеят украинците заради руските атаки през последните седмици.
Това разминаване беше особено видимо по време на преговорите в Абу Даби миналия уикенд, когато Русия обстрелваше Киев с ракети и дронове, докато разговорите продължаваха.
Затова, според украинския политически анализатор Володимир Фесенко, Тръмп вероятно е осъзнал, че трябва да реагира на задълбочаващата се хуманитарна криза и е поискал от Путин да постави атаките на пауза.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски по-късно потвърди, че в Абу Даби е била обсъждана взаимна пауза в ударите срещу енергийната инфраструктура, но подчерта, че не е постигнато конкретно споразумение с Москва.
„Примирието очевидно е идея на Тръмп, а като се съгласява с него, Путин ласкае Тръмп и кара американския президент да усеща, че намесата му във войната има ефект“, каза експертът по международна политика Джени Матърс пред Kyiv Independent.
Тази кратка и частична пауза обаче е далеч от истинско прекратяване на огъня – нещо, което Тръмп първоначално настояваше да бъде постигнато, но по-късно се отказа от него след твърдия отказ на Москва.
Председателят на парламентарната комисия по външна политика Олександър Мережко нарече сериозна грешка решението на Тръмп да изостави първоначалното си искане и да приеме „играта на Путин“ с неясни и крехки примирия.
„Огромна грешка, която дипломатите могат да направят – особено когато общуват с руснаците – е да играят по техните правила“, каза Мережко.
Няма прекратяване на огъня
Това не е първият случай, в който Москва се съгласява на временно и ограничено спиране на бойните действия.
Миналата пролет имаше т.нар. великденско примирие, примирие в Черно море и друго енергийно примирие. Украйна твърди, че по време на тези периоди бойните действия никога не са спирали напълно.
Макар последното споразумение да е било договорено миналия уикенд, руските сили удариха Одеса, Киев и други градове по-рано през седмицата.
През нощта на 30 януари – първата нощ след обявяването на предполагаемото предложение от Тръмп – Русия изстреля 111 дрона от различен тип и една балистична ракета. Почти нямаше съобщения за удари по енергийна инфраструктура.
Путин все още не е показал ясни признаци, че е готов да прекрати агресивната си война.
Матърс и Нижникау са съгласни, че възможността Русия да търси облекчение за собствената си енергийна инфраструктура не бива да се изключва.
Украйна успешно нанася удари по руски петролни и газови рафинерии, опитвайки се да прекъсне жизненоважен източник на приходи за военната машина на Москва. Ако това е мотивът, съществува поне малък шанс паузата да прерасне в по-сериозни дипломатически усилия, смятат експерти.
„Седмица без удари е по-добре от седмица с удари. Може би тази пауза ще отвори възможност за напредък в дипломацията“, казва Чарлз Купчан, старши сътрудник в Съвета по външни отношения.
„Но се съмнявам. Путин не е показал ясни признаци, че иска да сложи край на войната“.
Междувременно следващият кръг от преговори, първоначално планиран за 1 февруари, може да бъде отложен. Украйна и Русия изглеждат все така далеч от съгласие по ключовия въпрос – съдбата на украинските територии в източната и южната част на страната.
Кремъл остава уверен, че армията му в крайна сметка може да завладее Донецка и Луганска област със сила, независимо от изхода на преговорите.
„Путин ясно лавира между желанието да не отблъсне президента Тръмп и стремежа да продължи да оказва натиск върху Украйна, за да принуди Киев да приеме по-максималистични условия“, казва Уилям Уолфорт, професор по международни отношения в Дартмутския колеж.
Какво следва
След края на предполагаемото примирие на 1 февруари температурите в Киев се очаква да паднат до около –20°C през нощта. Зеленски по-рано предупреди, че Русия подготвя нова мащабна атака в близко бъдеще.
На този фон Мережко предлага още едно, мрачно обяснение за т.нар. руска пауза.
„Руските сили вече са изразходвали запасите си от ракети и дронове и сега трупат нови“, каза той.
„Целта е да се натрупат ресурси и да се удари отново. Тази седмица не означава нищо – абсолютно нищо“.
Докато Русия атакува Украйна с дронове почти всеки ден, обикновено има паузи преди масирани комбинирани удари, докато Москва събира самолети, ракети и военни кораби.
Докато тези удари срещат само слаба реакция от страна на Тръмп, Путин едва ли ще усеща натиск да спре настъплението, докато същевременно протака преговорите.
