Усещането за бедност води до спад на коефициента на интелигентност с около 10 пункта, или приблизително 10%, съобщи Psy Blog. Притесненията, свързани с липсата на пари, изразходват когнитивните ресурси на хората, като им оставят по-малко умствен капацитет за справяне с други житейски проблеми.
Не става дума за това, че бедните хора са по-малко интелигентни, обяснява професор Сендхил Мулейнатан, съавтор на изследването: „Нашите резултати показват, че когато си беден, парите не са единственото нещо, което е в недостиг. Когнитивният капацитет също е силно натоварен. Това не означава, че бедните хора са по-малко интелигентни от останалите. Това, което показваме, е, че един и същ човек, когато изпитва бедност, страда от когнитивен дефицит в сравнение с периодите, когато не изпитва бедност“.
„Също така е погрешно да се твърди, че когнитивният капацитет на някого намалява, защото е беден. Всъщност това, което се случва, е, че ефективният ви капацитет се свива, защото имате всички тези други неща в главата си и разполагате с по-малко умствен ресурс за всичко останало. Представете си, че седите пред компютър, който е изключително бавен. След това обаче осъзнавате, че на заден план той възпроизвежда огромно видео, което се изтегля. Не компютърът е бавен – просто върши нещо друго, затова ви се струва бавен. Това е същината на онова, което се опитваме да кажем“, каза Мулейнатан.
В едно от изследванията, проведено в търговски център, учените дават тестове за интелигентност на хора с ниски и средни доходи. Половината от тях обаче първо били попитани какво биха направили, ако автомобилът им се повреди и ремонтът струва 1500 долара. Това кара по-бедните участници да започнат да се тревожат за парите и води до спад на резултатите им на последващия тест с около 10%.
Професор Мулейнатан обяснява: „За бедните хора, тъй като финансовите притеснения винаги са точно под повърхността, подобен въпрос ги извежда на преден план. В резултат при тази група разликата между богатите и бедните се увеличава – както по отношение на IQ, така и на контрола върху импулсите. При другата група такава разлика нямаше, но ако ги попитате нещо, което ги кара да мислят за пари, се появява същият ефект“
Друго изследване сравнява фермери в селски райони на Индия. Мулейнатан твърди: „Месец след прибирането на реколтата те са сравнително заможни, но месец преди това – когато парите са свършили – са доста бедни. Това, което направихме, беше да изследваме едни и същи хора месец преди и месец след реколтата. И това, което наблюдаваме, е, че IQ-то се повишава, когнитивният контрол се подобрява, броят на грешките рязко намалява, а времето за реакция значително се съкращава. Ефектът тук е около две трети от мащаба на този, установен в изследването в търговския център – това са поне 9 или 10 пункта IQ разлика само между тези два периода“.
