За последните две години България е внесла от Естония монети на обща стойност 70,15 млн. евро, показват данни на Националния статистически институт. Монетите се нареждат като втората по стойност „стока“, която страната ни импортира от прибалтийската държава, веднага след благородните метали.
През 2024 г. България е внесла монети на стойност 33,615 млн. евро, с общ обем 0,527 тона. Само за периода януари–септември 2025 г. вносът вече достига 36,535 млн. евро, а обемът му нараства до 0,698 тона. Данните сочат ясно ускорение спрямо предходната година.
Общият внос от Естония също бележи рязък ръст. През 2024 г. той възлиза на 199,982 млн. евро – увеличение от 106,6% спрямо 2023 г., като делът му в общия внос на България достига 0,4%. За януари–септември 2025 г. стойността вече е 242,995 млн. евро – ръст от 92,1% на годишна база и дял от 0,6% от общия импорт.
До голяма степен този скок се обяснява с поскъпването на златото и среброто през 2024–2025 г., както и с повишения интерес към инвестиционни активи, възприемани като „убежище“ в условията на инфлация и геополитическа несигурност.
Монетите, които България внася, най-вероятно са инвестиционно злато и сребро. През последните години те се радват на засилен интерес сред българските граждани, търсещи начин да съхранят стойността на спестяванията си. В този контекст българите изглеждат напълно солидарни с максимата на американския банкер от XIX век Джей Пи Морган: „Златото е пари, а всичко останало е кредит“.
Традиционното предпочитание към „белите пари за черни дни“ се насочва основно към имоти и благородни метали – избор, продиктуван не само от културни нагласи, но и от историческото недоверие към други финансови инструменти, както и от все още слабо развития пазар на алтернативни инвестиции у нас.
На българския пазар се търгуват всички популярни инвестиционни златни монети – сред тях „Американски орел“, „Виенска филхармония“, „Австралийско кенгуру“, „Китайската панда“, „Крюгерранд“, както и исторически златни емисии от началото на XIX век до Първата световна война. Най-разпознаваеми сред тях остават френските златни франкове, познати у нас просто като „наполеони“.
В края на януари 2026 г. цената на златото преживя една от най-турбулентните си седмици. На 26 януари котировките преминаха границата от 5000 долара за тройунция, достигайки 5100 долара, а в следващите два дни цената се покачи до 5300 и 5600 долара. Последва рязка корекция от близо 11%, като златото завърши седмицата около 4900 долара за тройунция.
Към днешна дата – 2 февруари – благородният метал се търгува на международните пазари на цена малко над 4600 долара за тройунция, което показва колко волатилен, но и колко привлекателен остава този пазар за инвеститорите.
