Русия разширява военното си присъствие в райони близо до границата с Финландия, което според анализатори е част от по-широка подготовка за евентуално противопоставяне с НАТО, предупреждава Институтът за изследване на войната (ISW). По данни на финландската обществена телевизия Yle, сателитни изображения от последните месеци показват активни строителни дейности в бившата военна база „Рибка“ край Петрозаводск в Карелия, на около 175 км от финландската граница.
Съоръжението, изоставено в началото на века, вече се подготвя да приеме подразделения на 44-ти армейски корпус от Ленинградския военен окръг и разполага с нова авиобаза и складове.
Паралелно с това Русия изгражда и нов военен комплекс в района на Кандалакша в Мурманска област, на около 115 км от Финландия. Там се създава гарнизон за нови артилерийски и инженерни части, като строителството е започнало през зимата на 2024–2025 г.
ISW отбелязва, че тези действия се вписват в по-широка реорганизация на руските въоръжени сили. През 2024 г. Москва раздели Западния военен окръг на Ленинградски и Московски, с цел по-ефективен контрол по северното направление, и създаде нова 44-та армия.
Президентът Владимир Путин и други официални лица нееднократно са отправяли заплахи към Финландия, използвайки реторика, подобна на тази, с която Кремъл оправда нахлуването в Украйна.
През април 2023 г. страната обърна гръб на десетилетния си неутралитет и стана член на НАТО заедно с Швеция. Това решение дойде в отговор на променените нагласи на финландското общество. До началото на 2022 г. подкрепата за членство в алианса беше около 20–25%, а само няколко седмици след руската инвазия тя скочи до 75%.
В коментар на решението на Рейкявик, през 2023 говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди: „Разширяването на НАТО е посегателство срещу нашата сигурност и националните интереси на Руската федерация. Това ни принуждава да предприемем контрамерки за ребалансиране на архитектурата на сигурност“.
„Руската федерация ще бъде принудена да предприеме ответни мерки, както от военно-технически, така и от друг характер, за да спре заплахите за своята национална сигурност“, казва по същото време Мария Захарова.
„Западът взе Финландия и я вкара в НАТО. Имахме ли някакви спорове с тях? Всички спорове, включително териториалните от средата на ХХ век, бяха отдавна решени. Нямаше проблеми, но сега ще има, защото ще създадем
Ленинградския военен окръг и ще съсредоточим там определени военни части“, посочва и Путин веднага след официалното влизане на Финландия в алианса.
В крайна сметка обаче, по този начин Русия, която оправдава войната си срещу Украйна с това, че не иска да граничи с НАТО, на практика се сдоби с още 1340 километра гранична линия с алианса.
