ПОЛИТИКА


За „Боташ“, войната и „оралния секс“: Лъжата като политически инструмент

4 7978 02.02.2026
За „Боташ“, войната и „оралния секс“: Лъжата като политически инструмент

„Не съм имал сексуални отношения с тази жена“. Така отговаря американският президент Бил Клинтън на журналистически въпрос по повод признанията на стажантката в Белия дом Моника Люински. В съда става ясно, че е имало „орална любов“, Клинтън е подложен на импийчмънт, но в последствие е оправдан. „Оралната любов“ се тълкува като термин за предварителна сексуална игра и е предмет на интерпретации.


Датата е 21.01.2022. „Русия никога не е заплашвала украинския народ и никога няма да воюва срещу Украйна“. Заявление на руския външен министър Сергей Лавров след срещата му с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.

 

Три дена преди това, на 18.02.2022 г. Мария Захарова, говорител на руското външно ведомство говори пред медии: „Само луди хора, лишени от морал, могат да допуснат, че Русия има намерение да нападне Украйна.“

Повод са предупреждения на американски и британски източници, че Москва се готви да нападне Украйна.

 

На 24.02.2022 г. Русия нападна вероломно Украйна.

 

Някои твърдят, че истината в политиката е оксиморон и че лъжата и подвеждането е функция на свободното слово или „просто част от политиката“.

Подобно твърдение е основано на слабата човешка интуиция да различава истината от лъжата. И българите като всички хора по света предпочитат истината, защото тя винаги в крайна сметка формира основата на отношенията между човешките същества. Когато чрез лъжи се подкопава доверието - институциите се сриват.

 

Румен Радев направи първата публична крачка като политик с интервю по БНТ.

 

Румен Радев в „Панорама“ по БНТ, 30 януари 2026 г.:

 

Вие помните 2022 г. Всъщност тогава договорът с „Боташ“ гарантира топлината във всеки български дом, гарантира работата на българската индустрия, когато правителството за една нощ прекрати договора с „Газпром“…“

 

Това твърдение бе подложено на проверка на фактите от платформата Factcheck.bg, която установи:

 

На 27 април 2022 г. контролираната от руската държава компания „Газпром“ прекрати доставките на газ за България. Условието за тяхното подновяване беше България да плаща за газа в рубли – изискване, заложено в указ на руския президент Владимир Путин от 31 март 2022 г., което не е договорено с българската страна.

Ден преди спирането на доставките българското правителство съобщава, че е получило предупреждение от „Газпром“ за тяхното предстоящо прекратяване. На 27 април 2022 г. министърът на енергетиката Александър Николов заявява, че искането на руската страна за използването на рубли е в нарушение на договора – в него е записано, че плащанията се извършват в щатски долари. Николов казва също, че българската страна е изпълнила всички изисквания по договора, включително авансови плащания в съответствие с неговите клаузи.

В последващи публични изявления представители на правителството неколкократно съобщават, че както през април, така и през май плащанията към „Газпром“ се превеждат в съответствие с договора, но се връщат, тъй като не отговарят на искането на руската страна за промяна на платежните условия. 

Още на 22 април 2022 г. ЕК публикува насоки към държавите членки относно опита за едностранна промяна на условията за плащане по газовите сделки с „Газпром“. В тези насоки изрично се казва, че евентуални разплащания с рубли по предложения от Кремъл механизъм за валутен обмен биха били в нарушение на европейските санкции срещу Русия, въведени след нападението над Украйна през февруари 2022 г.

В изявлението си от 27 април 2022 г. енергийният министър Александър Николов заявява също, че необходимите количества газ са подсигурени минимум за месец напред и не се налага ограничаване на потреблението. През май „Булгаргаз“ получава алтернативна доставка от Гърция, което води до поскъпване на газа с около 14%, но през юни цената започва отново да пада до нива близки до тези по сделката с „Газпром“. Договорът с „Газпром“ не е прекратяван и окончателно изтича на 31 декември 2022 г.

На 14 ноември 2022 г. Стокхолмската търговска камара се произнася по арбитражно дело, заведено от финландския газов оператор Gasum срещу „Газпром“. Казусът е подобен на българския, тъй като руската компания е прекратила доставките за Финландия по същите причини. Решението по арбитражното дело потвърждава, че купувачът Gasum не е бил длъжен да се съгласява на едностранно наложените условия за плащане в рубли. Според решението Gasum дължи плащания в евро, както гласят условията на сключения договор. През юни 2024 г. Международният арбитраж в Стокхолм уважи иска на германския енергиен концерн Uniper срещу „Газпром“ на стойност 13 милиарда евро заради спирането на доставките на газ за Германия.

„На 8-ми юли 2024 г. „Булгаргаз“ ЕАД стартира арбитражно производство срещу OOO „Газпром Експорт“ пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж. Заведеният иск е за обезщетение на вреди от над 400 млн. евро, претърпени в резултат на едностранното преустановяване на доставките на природен газ преди повече от две години, в края на месец април 2022 г.“, се казва в съобщение на българското дружество. От там уточняват, че са се обърнали към арбитраж, след като от „Газпром“ не са приели поканите им за доброволно уреждане на спора.

 

Проверено:

 

Твърдението, че българското правителство е прекратило договора с „Газпром“ през 2022 г., е невярно. Изпълнението на договора е прекратено едностранно от руската страна след отказа на България да плаща за газа в рубли – условие, което не фигурира в договорните клаузи. България изпълнява задълженията си по договора с „Газпром“, като продължава да превежда авансови плащания в щатски долари. Още преди прекратяването на доставките, ЕК изрично се е произнесла, че плащанията в рубли по предложения от Кремъл механизъм за валутен обмен биха били нарушение на санкциите срещу Русия.

 

Политиците често ползват неистини в свои изяви с увереността, че няма да има последствия за тях. За съжаление българското общество е приело това едва ли не като норма.

 

Повечето лъжи са безвредни и служат главно за избягване на неудобни моменти, помагат на хората да правят добро впечатление или карат другите да се чувстват добре. Обикновените хора изричат по две лъжи средно на ден. Казват „Добре съм“, за да не обясняват, че имат някакъв проблем.

Но лъжите могат да бъдат зловещи. Например, когато са насочени към манипулация група от хора да направят това, което иска някой политик. Лъжите на политиците могат да накарат другите да формират неверни вярвания и да дадат подкрепата си за тях. Добре известно е, че невярната информация може да повлияе на мисленето на хората, дори след като разберат, че информацията е невярна.

 

Отдавна в публичното пространство битува изразът: Казваме „политика“, подразбираме „лъжа“.

 

Това ли ще е част от арсенала на Румен Радев за спечелване на добър резултат на предсрочните парламентарни избори?

 

В Белград, върху сграда има графит на Моника Люински и надпис: „Моника, стисни зубе!“

 

Политиците да внимават.

 

Фрог нюз


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама