На 3 февруари Православната църква отбелязва паметта на Свети Симеон Богоприимец и Света Анна пророчица. Празникът се чества в деня след Сретение Господне и е посветен на двамата праведници, свързани с евангелското събитие на представянето на Младенеца Иисус в храма.
Според църковното предание Симеон е един от 70-те преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език, назначени по времето на египетския владетел Птоломей II Филаделф. В народната традиция този ден е познат като зимен Симеоновден. Летният Симеоновден се отбелязва на 1 септември, когато празнуват и носещите името.
Зимният Симеоновден, подобно на зимната Богородица, е свързан с почит към бременните жени, младите невести и майките. Според поверията първият човек, който прекрачи прага на дома, е знак за това какъв ще бъде приплодът през годината – мъжки или женски.
В народните вярвания денят се смята за един от най-неблагоприятните в годината. На места е известен като Симеон Бележник, защото се вярва, че „белязва“ хората с рани и белези. Затова традицията повелява да не се използват остри предмети.
Трети февруари е и третият от т.нар. вълчи празници. В този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел или смет, за да не се разгневят вълците и да не нападат стадата. Смята се още, че не бива да се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът“ от дома.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари са известни като Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Те са посветени на вълка и са свързани с множество забрани и обредни практики. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не перат, като се спазват и всички други ограничения, характерни за тези дни.
