Вирусът Нипа не представлява заплаха от глобална пандемия, подобна на COVID-19, заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова. По думите ѝ става дума за познат от десетилетия вирус, който се предава трудно и не се разпространява лесно между хората.
Нипа е зоонозно заболяване, чийто естествен резервоар са плодовите прилепи. Те не боледуват, но могат да пренасят вируса. Заразяване при хората настъпва най-често при директен контакт с болни животни или при консумация на плодове и сокове, замърсени от прилепи. Възможно е и предаване от човек на човек, но само при продължителен и близък контакт, например при грижи за тежко болен.
„В Европа към момента няма регистрирани случаи. Потенциален риск съществува единствено при вносни инфекции от региони като Индия и Бангладеш, където вирусът се среща ендемично“, посочи проф. Христова в ефира на „Здравей, България“.
Какво представлява вирусът Нипа
Вирусът Нипа е открит през 1999 г. след огнище в Малайзия. Той принадлежи към семейството на парамиксовирусите и може да причини тежко протичащи заболявания при хората. Инкубационният период варира от няколко дни до две седмици.
Инфекцията често започва с грипоподобни симптоми – температура, кашлица и отпадналост, но бързо може да прогресира до тежък задух, възпаление на мозъка (енцефалит), обърканост, гърчове и сериозни неврологични усложнения. Смъртността при регистрираните огнища достига между 40 и 75 процента.
Въпреки тежкото протичане вирусът не се разпространява лесно, което значително ограничава потенциала му за масови епидемии.
Няма ваксина, но рискът остава ограничен
Към момента няма одобрена ваксина или специфично антивирусно лечение срещу вируса Нипа. Лечението е поддържащо и симптоматично и включва грижи за дишането и нервната система.
Според проф. Христова липсата на лесно предаване между хората е ключовият фактор, който прави глобална епидемия малко вероятна. „Това не е вирус с пандемичен потенциал“, подчерта тя.
Превенция и предпазни мерки
Като основни мерки за превенция специалистите посочват избягване на контакт с диви животни, особено прилепи, добро измиване и обелване на плодове, както и спазване на лична хигиена. При наличие на респираторни симптоми се препоръчва използване на маска, особено при контакт с други хора.
„Прилепите са естествени носители, но не боледуват. Затова именно хигиената и вниманието при храната са най-важните защитни мерки“, допълни проф. Христова.
