Епохата на договорения контрол върху ядрените оръжия приключва тази седмица с изтичането на последния действащ механизъм, ограничаващ стратегическите арсенали на Русия и САЩ – договора „Нов СТАРТ“. На 5 февруари 2026 г. споразумението, което поставя таван от 1 550 оперативни ядрени бойни глави и ракети за всяка от двете ядрени суперсили, окончателно престава да действа. Шансовете за подновяването му са минимални, което отваря пътя към нова и далеч по-рискова фаза в глобалната ядрена надпревара, предупреждава The Financial Times.
С края на „Нов СТАРТ“ се затваря повече от половин век история на опити за ограничаване на ядрените арсенали между Москва и Вашингтон – от първите сделки между Никсън и Брежнев през 70-те години, през ключовите споразумения на Рейгън и Горбачов в края на Студената война, до първия „СТАРТ“ от 1991 г., който се превърна в основата на следвоенния режим за контрол на неконвенционалните въоръжения. Тези договори не само налагаха лимити, но и изграждаха система от инспекции, обмен на данни и уведомления, целяща да предотвратява опасни недоразумения.
Вторият договор СТАРТ, известен като „Нов СТАРТ“, беше подписан през 2010 г. и удължен през 2021 г., но след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Москва замрази участието си, а през 2023 г. на практика прекрати прилагането му. Макар президентът Владимир Путин да предложи доброволно спазване на ограниченията и след изтичането на договора, перспективите за реално ново споразумение остават неясни. Доналд Тръмп определи идеята като „добра“, но даде знак, че предпочита нов, по-широк договор, който да включва и Китай.
Междувременно Русия продължава да произвежда нови ядрени бойни глави, докато САЩ залагат основно на модернизация на съществуващите си сили. Бившият руски президент Дмитрий Медведев призна, че дълбоките разногласия и войната в Украйна правят ново споразумение малко вероятно. Допълнително напрежение създават и нови оръжейни системи, които не попадат под ограниченията на СТАРТ – като руските ядрено задвижвани „Посейдон“ и „Буревестник“, както и американският проект за противоракетна отбрана „Златен купол“.
Ключов проблем остава и липсата на инспекции – гръбнакът на договора. Те бяха спрени по време на пандемията и така и не бяха възобновени. Според експерти именно прозрачността, а не самите числови ограничения, е истинската стойност на „Нов СТАРТ“.
Картината се усложнява още повече от ролята на Китай. Макар САЩ и Русия да държат около 86% от световния ядрен арсенал, Пекин бързо разширява собствените си сили и засега отказва да се включи в преговори, докато не постигне по-голям паритет. Това подхранва опасенията, че стремежът на Вашингтон да балансира едновременно Русия и Китай може да отприщи нова надпревара в ядреното въоръжаване.
На този фон изгледите за подновяване или замяна на договора СТАРТ изглеждат все по-мрачни, а светът навлиза в период без ясни правила и ограничения за най-опасните оръжия на планетата.
