Днес, 4 февруари 2026 г., историята на фамилия Кадафи затвори своята последна и най-интригуваща глава. Сейф ал Ислам – човекът, който трябваше да бъде „цивилизованото лице“ на Либия, бе ликвидиран при нощно нападение в дома му. С неговата смърт си отива не само един наследник, но и последната илюзия, че Либия може да се завърне към миналото си без нова река от кръв.
Ликвидацията: Смъртта на „Призрака“
Нападението е било професионално и безпощадно. Четирима маскирани мъже нахлуват в убежището му, изключват охранителните камери и елиминират човека, който в продължение на 15 години беше най-голямата енигма в арабския свят. Сейф ал Ислам, който се криеше от Международния наказателен съд (МНС) и оцеля след смъртна присъда в Либия, този път не успя да избяга. Според съветниците му той е загинал в „героична конфронтация“, но истината е по-прозаична: той бе застигнат от хаоса, който сам помогна да бъде отприщен през 2011 г.
Кой беше „Мечът на исляма“? Двойният живот на един наследник
Сейф ал Ислам (в превод „Меч на исляма“) беше класически пример за политическа шизофрения. Светът го познаваше в две коренно различни светлини:
Реформаторът със западни маниери: Възпитаник на Лондонското училище по икономика (LSE), говорещ перфектен английски, приятел на фамилията Ротшилд и принц Андрю. Той беше човекът, който договори компенсациите за атентата над Локърби и обеща конституция за Либия. Западът го обожаваше – той беше „нашето момче“, което трябваше да превърне диктатурата в модерна държава.
Звярът на режима:
Когато арабската пролет почука на вратата на Триполи през 2011 г., маската падна. Сейф ал Ислам свали скъпите костюми, облече военната куртка и размаха пръст пред камерите. Той нарече собствения си народ „плъхове“ и обеща, че „реки от кръв“ ще потекат по улиците. Той избра лоялността към клана пред демократичните ценности и се превърна в архитект на бруталното потушаване на бунта.
15 години в сянка
След падането на Муамар Кадафи, Сейф беше заловен в пустинята, докато се опитваше да избяга в Нигер. Снимките му с превързани пръсти (откъснати при взрив или отмъщение) обиколиха света. Оттогава той беше „политически призрак“. Държан в плен в Зинтан, осъден на смърт, по-късно амнистиран, той остана фактор, с който всички трябваше да се съобразяват. Дори през 2021 г. неговата кандидатура за президент разтърси страната – носталгиците по „стабилността“ на Кадафи виждаха в него своя спасител.
Геополитическият пъзел: Кой печели от смъртта му?
Убийството на Сейф ал Ислам точно в този момент (февруари 2026 г.) не е случайно. Либия е пред нов опит за избори, а присъствието на Сейф в избирателните списъци беше най-голямата пречка пред сегашните елити в Триполи и Тобрук.
Вътрешен мотив: Премахването на най-силния опонент, който можеше да обедини Централна и Южна Либия.
Външен интерес: Сейф беше непредвидим играч. Нито Русия (която чрез „Вагнер“ поддържаше контакти с него), нито Турция, нито Франция можеха да бъдат сигурни в неговата лоялност.
Диктатурата не подлежи на ремонт
Случаят „Сейф ал Ислам“ е поучителна история за това как завършват опитите за „козметична демокрация“ в условията на тирания. Той доказа, че западното образование не може да изтрие автократичния инстинкт. Сейф ал Ислам живя като принц на петрола, кри се като беглец в пясъците и умря като мишена в един безкраен цикъл от отмъщение.
Смъртта му може и да премахне една политическа пречка пред изборите, но рискува да го превърне в мъченик за хилядите либийци, отчаяни от десетилетието на безвластие. В Либия кръвта винаги ражда нова кръв.
