След разпадането на Съветския съюз Русия постепенно загуби голяма част от международното си влияние. Разпадът през 1991 г. на това, което американският президент Роналд Рейгън нарече „империя на злото“, остави Кремъл с по-малка територия, по-слаба икономика и ограничено глобално присъствие. Русия обаче запази една ключова карта – статута си на ядрена суперсила. Равенството със Съединените щати в ядрената сфера гарантираше на Москва място на най-високото ниво на международната дипломация, дори когато реалната ѝ мощ намаляваше.
Последният „стълб“ на стратегическото равновесие
На срещите за ядрена сигурност лидерът в Кремъл можеше да седне срещу обитателя на Белия дом – както по време на Студената война – и да договаря правилата на глобалната сигурност, пише CNN.
През 2010 г. това се случи, когато президентът на САЩ Барак Обама и тогавашният руски президент Дмитрий Медведев подписаха договора New START. Той беше определен от Белия дом като „исторически“.
Споразумението ограничаваше ядрените арсенали на двете страни до максимум 1550 разгърнати стратегически бойни глави – върху междуконтинентални ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, и стратегически бомбардировачи.
Изтичане без наследник
Днес този договор изтича – и заедно с него изчезва последното действащо споразумение за контрол на ядрените оръжия между САЩ и Русия. Вашингтон нееднократно обвиняваше Москва, че нарушава договора, като отказва инспекции на руски ядрени обекти.
Администрацията на Доналд Тръмп реагира хладнокръвно. Самият Тръмп омаловажи опасността от свят без ядрени ограничения.
„Ако изтече – изтича“, заяви той през януари, намеквайки, че в бъдеще може да бъде договорено „по-добро“ споразумение.
Тревога в Москва
Тази липса на спешност рязко контрастира с тона в Москва. Там изтичането на договора предизвика сериозна тревога.
Медведев, вече извън президентския пост, но все още влиятелен глас по въпросите на сигурността, предупреди, че изтичането на New START може да ускори „Часовника на Страшния съд“ – символът за това колко близо е човечеството до самоунищожение.
„Не казвам, че това означава незабавна катастрофа или ядрена война, но би трябвало да тревожи всички“, заяви той.
Кремъл официално предложи удължаване на договора, но според говорителя Дмитрий Песков от американска страна не е последвал отговор.
„За първи път САЩ и Русия – двете държави с най-големи ядрени арсенали – ще останат без основен документ, който да ги ограничава и контролира“, каза Песков. „Това е много лошо за глобалната и стратегическата сигурност“.
Стратегически страхове, не само принципи
Загрижеността на Кремъл обаче има и прагматично измерение. Без New START Москва губи не само рамката за контрол над въоръженията, но и една от последните сцени, на които може да демонстрира статута си на равностойна суперсила.
Още по-важно – Русия се изправя пред перспектива за неограничено ядрено разширяване от страна на САЩ. Администрацията на Тръмп вече възроди идеи от ерата на Студената война, като разполагане на ядрено оръжие на бойни кораби.
Съветският съюз би могъл да отговори симетрично. Днешна Русия – с икономика и военен бюджет, далеч по-малки от американските – няма такъв капацитет. Това задълбочава и без това голямото неравенство между двете страни.
Краят на една епоха
САЩ имат и свои мотиви да оставят договора да изтече – включително желанието в бъдещи споразумения да бъде включен и Китай, който разширява ядрения си арсенал.
Но изтичането на New START бележи края на цяла епоха. Не само на договорите за контрол на въоръженията между Москва и Вашингтон, но и на периода, в който САЩ бяха готови да приемат ограничения върху собствената си ядрена мощ.
