“Murder Ballads”, албумът, с който Nick Cave and the Bad Seeds влязоха в мейнстрийма заради морбидната красота на дуета на певеца с Кайли Миноуг “Where the Wild Roses Grow”, стана на 30 години днес.
През 1996 г., когато грънджът вече затихва, а бритпопът е в разгара си, един австралиец с бледо лице и костюм на погребален агент прави нещо, което неочаквано го изстреля в звездна орбита. Nick Cave and the Bad Seeds издадоха “Murder Ballads” – деветия си студиен албум, който, противно на всяка пазарна логика, се превърна в най-големия им търговски успех.
Това не е просто запис; това е аудиокнига с висок интензитет, в която смъртта е единствената константа. С над 75 трупа, разпръснати в 10 песни, плюс едно куче на име Бико, албумът е нахален, брутален и странно забавен в мрачната си прелест.
Най-голямата изненада е “Where the Wild Roses Grow”. Идеята Ник Кейв да запише дует с Кайли Миноуг може да звучи като анекдот, но резултатът е хипнотизиращ. Кейв признава, че е бил обсебен от Кайли в продължение на години. Той е пишел песни за нея, които тя разумно е отказвала. Когато най-накрая се съгласява да изпее ролята на Елайза Дей – девойката, убита с камък в реката, тя превръща мрачната балада в тотален хит. Любопитен факт е, че MTV номинира Кейв за „Най-добър мъжки изпълнител“, но той официално моли да оттеглят номинацията му с думите: „Моята муза не е кон за надбягвания и аз не участвам в състезания.“
Другият легендарен дует в албума е “Henry Lee” с Пи Джей Харви. Химията между двамата е толкова осезаема, че буквално прехвърча искри по време на снимките на видеоклипа, който е заснет в един единствен кадър. Говори се, че връзката им започва точно тогава – сред декорите на тази стара шотландска балада за ревност и ножове.
Сърцето на албума обаче е “Stagger Lee”. Базирана на стара негърска легенда за реален убиец, версията на Кейв е толкова груба, цветиста и яростна, че вероятно би засрамила и обръгнал на пиянски кавги докер в кръчма. Повечето от вокалите са записани в един дубъл, докато групата импровизира в студиото и гради атмосфера на истински хаос, а Бликса Баргелд пуска на воля инферналните писъци от иначе кльощавите си гърди.
Централно място заема епичната “O'Malley's Bar”. Ник Кейв пише текста в продължение на години, а песента е толкова дълга (над 14 минути), че първоначално Bad Seeds не знаят как да я завършат. В нея разказвачът методично избива посетителите на един бар, а Кейв описва всяко движение с детайли, които биха накарали Куентин Тарантино да настръхне.
“Murder Ballads” е разкошен пример за таланта на Ник Кейв да разказва мрачни истории и градски фолклор. Той балансира между готическия ужас и абсурдния хумор, облечени в хипнотични и завладяващи мелодии.
Албумът завършва с кавър на Боб Дилън – "Death is Not the End", където всички участници, включително Кайли Миноуг и Пи Джей Харви пеят заедно. Това е иронично успокоение след час, прекаран в компанията на убийци и рецидивисти. Смъртта може и да не е краят, но в света на Ник Кейв тя определено е най-интересната част.
Текст: Ивайло Александров
